Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Нямаше вяра на собствената си ръка. Димящите пластмасови пръсти на протезата се сключиха около едно от ребрата на крилото.

„Тръгвай…“

— Тръгвай! — изкрещя Лиза и протегна ръка да се хване за нещо.

Усети громоленето на двигателите под корема си. „Морска стрела“ подскочи напред, после изви кърмата си към плажа. В същия миг пиратите отново откриха стрелба.

Лиза видя как десният крак на висящия от крилото Монк подскача, улучен от куршум.

От прасеца му бликна кръв. Лицето му се разкриви от болка. Кракът му увисна под неестествен ъгъл. Куршумът явно беше строшил костта.

„Поне още се държи…“ Райдър насочи лодката към лагуната, извън обхвата на оръжията.

На Лиза й се доплака.

Но май все пак щяха да успеят.

05:55

Ракао подаде глава над водата и започна да плюе. Скоро усети дъното с краката си. Изправи се, потънал до гърди в лагуната. Рев на двигател привлече вниманието му.

Лодката на Блънт летеше през езерото, а под едното и крило висеше човек. Обзет от безсилна ярост, Ракао тръгна към брега. Лявата му ръка гореше и смъдеше от допира със солената вода. Той плъзна пръстите на другата си ръка по болезненото място и усети острия край на кост — стърчеше, пробила кожата малко под лявото рамо, счупена при удара, който го беше пратил във водата.

Поне копието още беше у него.

Това беше добре, защото още можеше да му потрябва.

Вече беше забелязал огнените проблясъци под водата — приближаваха се към него, привлечени от кръвта. Обърна се с гръб към брега и заотстъпва крачка по крачка. Държеше оръжието вдигнато в готовност. Зарядът щеше да ужили и него, но поне щеше да прогони сепиите.

Водата спадна до кръста му и той си позволи да въздъхне облекчено.

Само да се измъкне и щеше да продължи лова.

Където и да отидеха, щеше да ги намери.

Кълнеше се.

Над главата му изпука светкавица и освети за миг тъмната вода чак до дълбините й. Множество пипала се извиваха в широк полукръг около краката му. Най-дългото примигваше с жълта светлинка. Тялото на чудовището лежеше кротко в пясъка само на стъпка от Ракао. А после светкавицата угасна и водата се превърна в черво огледало, което отразяваше изкривеното му от ужас лице.

Ракао удари силно с копието, като премести с палец плъзгача на пълна мощност.

Сини електрически дъги разсякоха водата. Ракао ахна от болка — сякаш вълчи капан щракна и се затвори на кръста му. Ала шокът продължи само миг — после копието изпука в ръката му. Последен слаб заряд и лютиви валма дим — копието беше дало на късо, претоварено от битката му с американеца.

Ракао залитна назад и разплиска водата, болката в счупената ръка го прониза до мозъка на костите.

Беше ли свършил работа зарядът?

Отговорът дойде по най-неприятния начин — във вид на остра болка в едното бедро, сякаш от саблен удар. Хитинови куки се забиха в месото му. Ракао се дърпаше отчаяно, а създанието го влачеше навътре в лагуната. Чудовището подаде главата си над повърхността и завъртя към него голямото си око.

Ракао замахна с копието. Може да нямаше повече заряд, но пък върхът му беше остър. Усети как острието потъва дълбоко. Захватът върху крака му се стегна спазматично за миг, после се охлаби.

Доволен, Ракао отново заотстъпва назад.

Ала водите наоколо му внезапно разцъфнаха с цветовете на дъгата — множество сини и зелени ивици сред алено море. Глутницата беше чакала в засада. Гневът в светлинните сигнали беше очевиден. Сепиите обикаляха около него като цветен водовъртеж.

Нещо се удари в крака му. Зъби се забиха в глезена му.

Ракао разбра, че това е краят.

Бяха твърде много.

Хората му нямаше да стигнат до него навреме.

Погледна към отдалечаващата се лодка, пусна копието и Посегна към презраменния си кобур. Никога не го сваляше. В кобура нямаше пистолет. Само застраховка. Той завъртя Т-образната дръжка, която стърчеше от кобура, и извади иглата.

Дебело пипало се уви около кръста му и впи куките си в плътта му.

Щом той не можеше да избяга, поне щеше да повлече и други със себе си.

Вкара иглата докрай миг преди десетки, стотици сякаш пипала да разкъсат водната повърхност като жадни за кръв камшици. Стовариха се отгоре му от всички посоки, разкъсаха дрехите, после плътта му, подкосиха краката му. Повлякоха го към дъното. Дясното му ухо увисна като парцал, после едно пипало го откъсна.

Но дори и така Ракао чу експлозиите, които разтърсиха горния свят, а след миг тътенът им блъсна водата и го настигна, докато чудовищата го влачеха към дъното.