Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Открехна вратата и надникна с насочен навън пистолет. Изчака няколко секунди, после отвори вратата още малко, обърна се и каза с облекчение:

— Чисто е.

Девеш направи крачка към него… и изведнъж някакво движение зад рамото на мъжа го накара да спре. Окичен с пера канибал изскочи от сянката на входа към снабдителния док.

С опънат лък.

Едрият сомалиец, изглежда, долови нещо в изражението на Девеш и откри стрелба на сляпо още преди да се е обърнал докрай към коридора.

Три куршума попаднаха в гърдите на канибала и той падна с крясък.

Но преди това беше пуснал тетивата.

Стрелата прониза гърлото на сомалиеца и щръкна от тила му като кървав език. Той залитна и се строполи на колене. Пистолетът му още сочеше към вратата.

Но канибалът не помръдна повече, а коридорът тънеше в тишина.

Девеш разбра, че не бива да изпуска шанса, и хукна към сомалиеца.

— Помогнете ми — изхърка той, очите му бяха присвити от болка. Опря се на една ръка, за да не падне. Другата трепереше, сгърчена около дръжката на пистолета.

Девеш изрита ръката, с която се подпираше сомалиецът, и той падна назад. При срещата си с полирания паркет върхът на стрелата изпука. Девеш натисна с коляно рамото на ранения мъж и захвърли бастуна си настрана. Трябваше му по-добро оръжие. Дръпна пистолета от ръката на сомалиеца.

Но якият мъж не го пусна, пръстите му се сгърчиха от ярост и болка.

— Пусни! — Девеш натисна с коляно забитата в гърлото му стрела.

Силен трясък отвлече вниманието му.

Вратите от другата страна на салона се бяха отворили рязко. Девеш измъкна пистолета и се обърна. Някой тичаше с бързи ситни крачки и развяваше след себе си коприна, омазана с кръв.

— Сурина!

Но Сурина не беше сама.

Преследваше я рояк обезумели гладни същества. Изливаха се след нея. Нямаха край. Някои се спъваха, падаха и скачаха отново на крака, освирепели. Но самият им брой ги забавяше.

Девеш се изправи, едновременно облекчен и ужасен.

Не искаше да е сам.

Сурина стигна до него и посегна към пода в движение. Грабна захвърления бастун и измъкна скритата в него сабя.

Девеш хукна към отворената врата.

— Насам!

Стиснал в две ръце пистолета, той прескочи стенещия сомалиец. Ако не друго, тялото му можеше да отвлече вниманието на преследвачите.

И изведнъж Девеш усети остра болка в свивките на коленете си.

Пристъпи стреснато напред… но краката му внезапно бяха изгубили способността си да го държат. Той се свлече на колене до вратата, падна на една страна и изпусна пистолета. Болката го прободе до мозъка на костите. С крайчеца на очите си видя как Сурина се изправя зад него. Държеше сабята сведена настрани, от върха й капеше кръв.

Девеш се опита да стане. Но краката не го слушаха. Кръв течеше по прасците му. Когато Сурина се плъзна покрай него, Девеш най-после осъзна какво е станало. Тая кучка беше срязала сухожилията на коленете му.

Сурина изтича през коридора и хлътна в тъмния вход за дока.

— Сурина!

Опита се да пълзи на ръце, влачеше крака.

Ако успееше да стигне до пистолета…

Ала след миг нечии пръсти се впиха в плътта му, привлечени от кръвта. Той чу агонизиращия крясък на сомалиеца зад себе си. А после го повлякоха към доскорошния му спътник. Девеш забиваше пръсти в пода, хлъзгаше се в собствената си кръв, трескаво търсеше нещо, за което да се хване, някаква последна милост…

Не откри нищо.

05:45

Под съпровода на писъци и изстрели откъм коридора горе Лиза настигна Монк в края на стълбището. От влажния вятър я побиха тръпки.

Частният док на Райдър беше малък, обкован със стомана, и смърдеше на бензин и машинно масло. В центъра му имаше релси като на влакчетата в увеселителните паркове, наклонени под ъгъл и водещи към отворен шлюз в корпуса на кораба. От другата страна на шлюза тъмната лагуна ги зовеше, разбунена от вятъра и дъждовните откоси.

Но не лагуната, а машината върху наклонените под ъгъл релси беше смаяла партньора й.

— Това изобщо не е лодка бе! — изпелтечи Монк. Райдър ги поведе бързо напред.

— Лодка е, само че летяща, приятел. Наполовина хидроплан, наполовина моторница.

Челюстта на Монк продължаваше да си виси.

Лиза също трябваше да признае, че е впечатлена.

Клекнала върху релсите си, машината приличаше на връхлитащ ястреб с прибрани крила. Затворената кабина имаше съвършени аеродинамични форми, които се сливаха в остър връх при носа. На кърмата имаше два високо разположени витлови двигателя. А на покрива на кабината се кипреха две сгънати в момента крила, чиито върхове почти опираха в щръкналата опашна секция и витлата.