Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Грей прецени ситуацията.

Хеликоптерът беше кацнал само на десет метра от тях, явно току-що — двама войници тъкмо отваряха страничните му врати. Двайсетината командоси се бяха скупчили малко встрани.

Носилката лежеше на тревата, все още неразтоварена. В една счупена кутия лъщяха златни плочки.

„Точно като в пещерата в Юта“.

Цивилният, когото бе забелязал преди малко, стоеше до носилката и продължаваше да притиска раницата към гърдите си. Сега Грей успя да разгледа лицето му по-добре. Руса коса, бледа кожа, нацупени устни и рехава брада. Лице на човек, водещ лек живот, човек, на когото не му допада да е на място като това. Щом вратата на хеликоптера се отвори, той се втурна напред. Войниците му помогнаха да се качи.

В другия край на ливадата хижата бе тъмна и смълчана. Монк чакаше сигнала му. Трудно би могъл да го пропусне.

Грей се прицели. Пълнителят на „Зиг Зауер“ Р226 имаше дванайсет патрона. Още толкова имаше в пистолета на Сейчан. Всеки изстрел бе от значение. Сейчан също зае позиция, готова за действие.

Грей си избра войника, който охраняваше хеликоптера. Не можеше да рискува някой от противниците да намери прикритие вътре. Дръпна спусъка.

Пистолетът изтрещя оглушително, последва гърмежът на оръжието на Сейчан. Мишената на Грей залитна. Още преди войникът да падне на земята, Грей се прицели и простреля гърлото на втори.

За няколко мига настъпи пълна суматоха. Войниците се забутаха като овце, мъчеха се да разберат кой стреля по тях. Един от осмината командоси, които бяха дошли първи, стреля към хижата.

От постройката му отговори пушечен изстрел, който пръсна едно от стъклата на хеликоптера.

„Браво, Оли!“

Погледите на всички се насочиха към хижата.

Груба грешка.

Докато всички гледаха не накъдето трябва, Грей свали още двама, докато Сейчан съсредоточи огъня си върху осмината командоси, които бяха обсадили хижата. Точността й беше плашеща — успя да свали четирима от наистина голямо разстояние.

Докато тя презареждаше, Грей насочи вниманието си към двамата най-близки войници. Те отстъпваха и се приближаваха към скривалището им, без да осъзнават дебнещата ги опасност. Грей свали и двамата, като изпразни пълнителя си, докато тичаше приведен към тях.

Трябваше им повече огнева мощ.

Стигна до повалените и грабна автомата на единия, без да спира. Сейчан го следваше по петите, като продължаваше да стреля с пистолета. Грей превключи на автоматична стрелба и стреля от бедро. Откосът повали още неколцина войници и принуди останалите да се отдалечат от хеликоптера и да потърсят убежище зад скалите.

Сейчан се добра до другия автомат.

Двамата заедно се метнаха в хеликоптера.

Единственият вътре беше тлъстият цивилен. Мъчеше се да извади пистолет от кобура на кръста си, но Сейчан стовари автомата върху главата му и го просна в безсъзнание, след което се втурна в пилотската кабина.

Грей продължи да стреля и преградният му огън беше достатъчно силен, за да позволи на Монк и Оли да изскочат от хижата. Двамата тичаха приведени, а Грей ги прикриваше. Монк също откри огън, с което още повече обезкуражи противника.

Двамата стигнаха живи и здрави до хеликоптера. Грей им помогна да се качат и затвори вратата. Ушите му пищяха от стрелбата.

По хеликоптера затракаха куршуми, но двигателите вече вдигаха обороти. Явно Сейчан се бе оказала достатъчно убедителна — или пък пилотът знаеше, че островът всеки момент ще се взриви.

Грей си погледна часовника.

„Още четири минути…“

Оставаше им дори време да си поемат дъх.

Грешеше.

Невероятен взрив разтърси хеликоптера. Земята под него подскочи и Грей се просна на четири крака. Двигателите зареваха. Подметната от труса, машината се издигна несигурно, а вратата зейна — явно в бързината Грей не я беше затворил добре.

Половината остров беше забулена в дим, може би вече дори я нямаше.

— Грей! — изрева Монк.

Грей се извъртя и видя как цивилният се хвърля към вратата, все така вкопчил се в раницата. Лицето му беше в кръв. Грей се претърколи след него и сграбчи единия ремък на раницата. Съдържанието й несъмнено бе важно, щом този тип беше готов да умре, но да не го остави в ръцете им. Цивилният обаче не пускаше. Беше прекарал ръка през другия ремък, преди да се хвърли от хеликоптера.

Увисна, закачен за раницата, и рязко дръпна Грей към отворената врата. Легнал по корем, наполовина провесен от хеликоптера, Грей продължаваше да стиска ремъка. Цивилният се гърчеше, дърпаше се надолу с безценния си товар.