Джеймс Ролинс - Дяволската колония

За миг в очите на младежа се появи страх. Той погледна към облените от слънчева светлина скали и се помъчи да го прогони.

— Шантави истории… — промълви тихо.

— За мумифицираните тела и за онова, което е скрито вътре ли? — подкани го Пейнтър.

Джордан бавно кимна.

— Според дядо ми запазените в пещерата тела били на клан от велики шамани, загадъчна раса от хора с бледи кожи, дошли тук с велики дарове и мощ. Наричали се тоутсиий унстоу пуутсийв.

— Народът на Зорницата — преведе Канош и се обърна към Пейнтър. — Която изгрява всяка сутрин от изток .

Джордан кимна.

— Според старите предания чужденците наистина дошли от изток.

Пейнтър и Канош се спогледаха. Професорът явно смяташе, че тези хора са дошли от един много по-далечен изток.

„Неговото изгубено племе на израилтяните… нефитите на мормоните“.

— След като се заселили в тези земи — продължи Джордан, — тоутсиий унстоу пуутсийв научили на много неща нашия народ, събирали шамани из целия запад. Вестта за ученията им стигнала надалеч и привличала все повече и повече хора, които станали един голям клан.

„Ламанитите“ — помисли си Пейнтър.

— Тоутсиий унстоу пуутсийв били много почитани, но хората и се страхували от тях заради силата, която владеели. През вековете те живеели предимно затворено. В търсене на още знание нашите шамани започнали да си съперничат помежду си, да не зачитат предупрежденията, направени от чужденците. И един ден едно пуебло племе от юг откраднало могъщо съкровище от тоутсиий унстоу пуутсийв. Крадците обаче нямали представа какво се озовало в ръцете им и си навлекли тежка участ. Почти целият им клан загинал. В гнева си останалите племена се надигнали срещу оцелелите от пуеблото и избили всеки мъж, жена и дете, докато не заличили племето напълно.

— Геноцид — прошепна Канош.

Джордан сведе глава в знак на съгласие.

— Това ужасило тоутсиий унстоу пуутсийв. Те знаели, че подобно познание е твърде мощно и съблазнително за племената, които продължавали да воюват. Затова събрали всичките си членове и скрили съкровищата си на свещени места. Мнозина били избити, докато се опитвали да избягат, а оцелелите нямали друг избор освен да отнемат собствения си живот, за да запазят тайната си.

Пейнтър следеше Канош с крайчеца на окото си. Това ли беше войната между нафити и ламанити, описана в Книгата на Мормон?

— Само шепа от най-надеждните ни старейшини научавали за тези гробници — съкровищници, в които се пазела и историята на тоутсиий унстоу пуутсийв, изписана върху злато.

Канош пое дълбоко дъх и се извърна. Очите му блестяха, може би от напиращи сълзи. Това бе поредното потвърждение на всичко, в което вярваше за народа си, за мястото му в историята и в Божия план.

Въпреки това Пейнтър, който отдавна бе отчужден от собствената си родова памет, оставаше скептик.

— Има ли някакво доказателство за тази история?

Джордан не отговори веднага. Известно време разглеждаше върховете на обувките си, преди да вдигне глава.

— Не зная, но дядо ми казва, че ако искате да научите повече за тоутсиий унстоу пуутсийв, трябва да отидете на мястото, където е започнал краят им.

— Какво означава това? — кисело попита Ковалски.

Джордан се обърна към него.

— Дядо ми знае къде са срещнали участта си крадците на съкровището. Знае също и името им. — Погледна останалите поред. — Били са анасази.

Пейнтър не успя да скрие изумлението си. Анасазите бяха клан от древния народ пуебло, обитавал предимно района на Четирите ъгъла на САЩ 4 4 Районът между Ню Мексико, Аризона, Юта и Колорадо — Б.пр. и известен както с изсечените си в скалите домове, така и със загадъчното си и внезапно изчезване.

Канош го погледна многозначително.

— На езика навахо „анасази“ означава „древен враг“. — И допълни: — Анасазите изчезнали някъде между хилядната и хиляда и стотната година. Водят се обаче разгорещени спорове каква е причината за изчезването им. Има различни теории — за голяма суша или войни между племената. Според една от най-новите хипотези, предложена от археолозите от Колорадския университет, племето било въвлечено в религиозна война, която по ожесточеност не отстъпвала на войните между християни и мюсюлмани. Твърди се, че някаква нова религия ги накарала масово да се преселят на юг, а малко след това целият клан загинал.

Тази теория определено пасваше на древното предание, разказано от дядото на Джордан. Пейнтър се обърна към младежа.