Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Грей се плъзна още навън, но изведнъж нещо тежко затисна краката му и го закова за пода.

— Държа те — каза Монк.

Хеликоптерът се издигаше. Част от вулканичния конус се откъсна и тежко се плъзна към морето. Дълбоки пукнатини плъзнаха по остатъка от острова. Мъжете долу се втурнаха във всички посоки, за да се спасят, но нямаше как да избягат.

Дори по въздух.

Хеликоптерът се разтресе и внезапно пропадна няколко метра. Грей запълзя навътре. Монк се мъчеше да го задържи да не падне от вратата.

— Губим височина! — извика Сейчан от кабината.

Преди Грей да успее да реагира, изтрещя пистолет. Нещо опари ухото му. Грей погледна надолу. Врагът му висеше на една ръка, но най-сетне бе успял да извади оръжието си. Ако хеликоптерът не бе пропаднал така внезапно, Грей щеше да е труп.

Не че му се очертаваше още много живот.

Когато пилотът успя криво-ляво да стабилизира машината, упоритият цивилен се прицели по-добре. Този път нямаше начин да пропусне — щеше да стреля почти от упор.

Мъжът се усмихна на Грей, извика нещо на френски и дръпна спусъка. Гърмежът бе оглушителен — но не беше от пистолет. А от пушка.

Оли стоеше разкрачен над Грей с димящо оръжие в ръце.

Половината лице на цивилния беше изчезнало. Отпуснатата ръка бавно се измъкна от ремъка и тялото му полетя към останките на острова.

Монк издърпа Грей и трудно спечелената му награда в хеликоптера и изсумтя:

— Отсега нататък да не си подал ръка или крак навън. Грей стисна ръката на Оли.

— Благодаря.

— Длъжен бях да му го върна. — Оли опипа счупения си нос. — Никой не може да ме фрасне в муцуната и да му се размине.

Хеликоптерът отново се разтресе и запропада надолу. Всички се хванаха за дръжките и зачакаха спускането да спре. Не спря. Грей впери поглед в отворената врата. Разпадащият се остров се издигаше към тях. В най-дълбоките пукнатини вече сияеше тъмночервен огън и вещаеше, че най-лошото тепърва предстои.

Хеликоптерът бавно започна да се върти около оста си.

Сейчан подаде глава от кабината и викна:

— Изгубихме напълно налягането в задната перка!

И добави онова, което бе очевидно за всички:

— Падаме!

31 май, 09:05

Възвишение Сан Рафаел, Юта

Каи стоеше на сянка на верандата и гризеше пиньола. Айрис беше набрала семената от растящите в района дървета и сега беше вътре и ги печеше на тигана, за да отдели ядките и да ги смели на брашно.

Айрис искаше да й покаже как се прави и как да не изгори ядките, но Каи знаеше, че възрастната хопи просто се опитва да я разсее. Вместо това тя се взираше в малкото облаче, което се отдалечаваше в пустошта. Без да губят време, Пейнтър и останалите бяха събрали нещата си и бяха отпратили с взетия под наем джип. Взеха дори кучето.

Но не и нея.

Досега успяваше да обуздае гнева си — знаеше, че няма да й донесе нищо добро. Огорчението все още гореше като въглен в корема й. Беше замесена в тази бъркотия още от самото начало. Заслужаваше да види края й. Всички казваха, че трябва да понесе последиците от постъпките си като зряла жена, но в същото време се отнасяха с нея като с момиченце.

Лапна още една ядка и я сдъвка. Беше свикнала да я изоставят. Защо днес трябваше да е различно? Защо трябваше да очаква нещо повече от чичо си?

Но дълбоко в себе си го беше очаквала.

— Тоя тип е доста опак.

Каи се обърна към стоящия на прага Джордан Апавора. Беше сменил костюма с каубойски ботуши, избеляла синя тениска и черни джинси и колан с голяма сребърна тока във формата на бизонска глава.

— Значи Пейнтър Кроу ти е чичо, така ли? — попита той.

— Далечен. — Точно в момента беше готова напълно да скъса роднинската им връзка.

Джордан излезе на верандата. В едната си ръка държеше каубойска шапка, а в другата — шепа димящи ядки. Сигурно ги беше взел направо от тигана. Забеляза, че го гледа, и метна една в устата си.

— На езика пайют се наричат тоовут — каза, докато дъвчеше. — Знаеш ли името им на хопи?

Тя поклати глава.

— Ами на арапахо или навахо? — попита Джордан, вече широко усмихнат. Приближи се към нея. — Изглежда, че домакинята ни иска да сподели всичко, което знае за пиньолите. Знаеш ли, че боровата смола се използвала като дъвка и че служела за мехлем за рани? Явно навремето е била „Орбит“ и аспирин едновременно.

Тя се извърна, за да скрие усмивката си.

— Трябваше да се спасявам, преди да е започнала да ме учи на танца за дъжд на хопи — заговорнически прошепна той.