Джеймс Ролинс - Дяволската колония

— Трябва да помогна на Грей да го сложи в леглото. — Тя тръгна към къщата, като мина достатъчно близо до Сейчан, за да се пресегне и да стисне ръката й. — Благодаря, че дойде. Грей винаги прекалява с работата, когато е сам. Хубаво е, че си тук.

Майка му продължи към вратата, а Сейчан остана на двора. Потърка ръката си на мястото, където я бе стиснала възрастната жена. Почувства необяснимо стягане в гърдите. Дори този малък знак на приемане, на семейна близост я изнервяше.

Хариет спря на прага и се обърна към нея.

— Няма ли да влезеш?

Сейчан отстъпи назад и посочи към улицата.

— Ще чакам на верандата.

— Сигурна съм, че няма да се забави. — С тъжна извинителна усмивка Хариет влезе и затвори вратата.

Сейчан остана за момент неподвижна, после се върна при гаража. Трябваше да върши нещо, за да се успокои. Изключи осветлението, спусна вратата и тръгна към предната част на къщата. Качи се на верандата и се отпусна на пейката, осветена от лампата във всекидневната. Чувстваше се като оголена на ярката светлина, но наоколо нямаше никого. Улицата си оставаше тъмна и пуста, но в същото време така примамлива. За момент й се прииска да избяга. Улиците бяха единственият й истински дом.

Светлините в къщата започнаха да угасват една по една. Сейчан чуваше приглушени гласове — бавен семеен разговор. Зачака, уловена в капан между пустотата на улицата и топлината на дома.

Накрая угасна и последната лампа и дворът потъна в сенки. Чу стъпки и вратата до нея се отвори. Грей излезе и въздъхна дълбоко.

— Как си? — тихо попита тя.

Той сви рамене. Какво можеше да каже? Отиде до нея.

— Ще остана за половин-един час. Да съм сигурен, че всичко ще се успокои. Мога да ти извикам такси.

— За къде? — попита тя подигравателно. Беше си чист черен хумор.

Грей седна и се облегна назад. Дълго мълча, преди да заговори отново.

— Наричат го синдром на залеза. — Или просто изпускаше парата, или се опитваше да намери смисъла, да даде название на болката си. — При някои болни от алцхаймер симптомите на деменция се влошават вечер. Не е ясно защо. Някои казват, че е заради хормоналните промени, които настъпват в края на деня. Според други това е освобождаване от натрупания през деня стрес и стимулацията на сетивата.

— Колко често се случва?

— Вече е редовно. По три-четири пъти месечно. Но през остатъка от нощта би трябвало да е добре. Подобни изблици го изтощават. Ще спи дълбоко. А когато слънцето изгрее, се чувства много по-добре.

— Всеки път ли идваш?

Отново последва онова свиване на рамене.

— Винаги когато мога.

Умълчаха се. Грей се беше загледал някъде в далечината, може би в бъдещето. Сейчан подозираше, че мисли колко ли дълго ще може да издържи така.

Реши, че едно разсейване няма да му се отрази зле, и насочи въпроса към другия им проблем.

— Някакви вести от партньора ти?

Грей поклати глава. Гласът му стана по-уверен, когато отново се почувства на твърда земя.

— Не се е обаждал. Архивистите сигурно ще търсят до сутринта. Но мисля, че се досещам защо писмото на Франклин до френския учен излиза на бял свят насред цялата дейност на Гилдията напоследък.

Сейчан наостри уши. Беше й струвало много и едва не се издаде, за да се сдобие с копие на писмото.

— Според онова, което ми каза, писмото на Франклин се е появило преди три дни — каза той.

— Точно така.

— С други думи, точно преди странната експлозия в Юта.

— Спомена за нея и преди, но още не виждам връзката.

— Мисля, че всичко се свежда до две думи в писмото на Франклин. Бледите индианци .

Тя поклати глава, припомняйки си въпросния ред. Беше чела превода толкова пъти, че го знаеше наизуст.

„С тяхната смърт всички, които имаха познания за Великия еликсир и Бледите индианци, са в ръцете на Провидението“.

Все още не разбираше.

— Е?

Грей се премести по-близо до нея, сякаш се опитваше физически да докаже тезата си.

— Точно преди взрива се е водело проучване, целящо да се идентифицират мумифицираните останки в пещерата до мястото на взрива. Индианците предявяваха претенции върху телата, но въпросът бил спорен, тъй като те имали по-скоро европеидни характеристики.

— Европеидни?

— Бледи индианци — наблегна Грей. — Ако Гилдията, старият враг на Франклин, е била замесена в миналото с нещо, свързано с белокожи индианци, неочакваното откритие на пещера с такива мумифицирани останки и артефактите им със сигурност би привлякло вниманието им. По онова време Франклин и Джеферсън определено са търсели нещо , което според тях заплашвало новия съюз. Явно техните врагове са търсели същото.