Джеймс Ролинс - Дяволската колония

— Нямам представа. Остава също и въпросът дали мумифицираните тела в пещерата изобщо са на коренни жители на Америка.

Професорът по физика, който седеше до Пейнтър, прочисти гърлото си.

— Ханк, кажи му за радиовъглеродното датиране на останките.

Погледът на Пейнтър се премести от единия учен на другия.

Канош се забави с отговора и професор Дентън заговори бързо, нетърпеливо и развълнувано:

— От Археологическия департамент отнесоха телата към началото на дванайсети век. Много преди някой европеец да е стъпвал в Новия свят.

Пейнтър не разбра значението на това, нито защо Дентън изглежда така възбуден. Датирането просто доказваше, че телата са на коренни жители.

Дентън се пресегна и плъзна стария кинжал към Пейнтър и той си спомни как физикът размахваше същото оръжие преди малко.

— Разгледайте го хубаво — каза професорът.

Пейнтър взе ножа и го завъртя в ръцете си. Дръжката бе от пожълтяла кост, но острието изглеждаше стоманено, с красив, почти воден блясък по повърхността.

— Кинжалът е от пещерата — обясни Канош.

Пейнтър рязко вдигна глава.

— Местното момче, което се измъкнало от залата след убийството и самоубийството, избягало с този нож в ръка. Конфискувахме му го, тъй като е незаконно да взема реликви от индианско гробище. Но необичайният характер на оръжието изискваше по-подробно изследване.

Пейнтър го разбра.

— Защото индианците от онова време не са познавали технологията за производство на стомана.

— Точно така — съгласи се Дентън и погледна изразително Канош. — Особено този тип стомана.

— Какво искате да кажете? — попита Пейнтър.

Дентън кимна към кинжала.

— Това е рядка форма стомана, разпознаваема по необичайната вълниста шарка по повърхността. Известна е като дамаска стомана. Този метал е бил произвеждан само през Средните векове в шепа леярници в Близкия изток. Легендарните мечове от него били ценени изключително много. Твърди се, че били най-острите и че не могат да се строшат. Точният начин на производство на стоманата бил пазен в тайна, която била изгубена някъде през седемнайсети век. Всички опити за възраждането на технологията се провалили. Дори днес не можем да произвеждаме дамаска стомана, макар че можем да създадем сплави, които са твърди колкото нея или дори повече.

— Това пък защо?

Дентън посочи извисяващия се електронен микроскоп, който бръмчеше в нишата.

— За да съм сигурен, че първоначалната ми преценка е вярна, разгледах стоманата на молекулярно ниво. Успях да установя наличието на циментитни 2 2 Циментитът е железен карбид (Fe 3 C) — Б.пр. нановлакна и въглеродни нанотръби в метала. И двете са уникална характеристика на дамаската стомана и тъкмо те й придават огромната й гъвкавост и здравина. Университети от целия свят са изучавали тази стомана и са се опитвали да разберат как са я произвеждали.

Пейнтър се помъчи да проумее чутото. Беше запознат с нановлакната и нанотръбите. И двете бяха странични продукти на съвременната нанотехнология. Въглеродните нанотръби — изкуствено създадени цилиндри от въглеродни атоми — бяха необичайно здрави и вече се използваха в търговски стоки, от предпазни шлемове до бойна броня. Нановлакната пък бяха дълги единични вериги от атоми, показващи уникални електрически свойства, които обещаваха революция в развитието на микроелектрониката и разработването на компютърни чипове. Нанотехнологичната индустрия вече въртеше милиарди долари и продължаваше да се разраства с шеметна скорост.

Всичко това събуди у него един въпрос. Той посочи странния кинжал и попита:

— Да не искате да кажете, че средновековните майстори на оръжие са можели да манипулират материята на атомно ниво и че са разбили тайните на нанотехнологията още преди векове?

Дентън кимна.

— Възможно е. Или най-малкото някой е знаел нещо. Открити са и други следи от нанотехнология в миналото. Вземете например цветното стъкло в средновековните църкви. Днес не можем да възпроизведем стъклото с рубинен цвят. И знаем защо. Изследването на атомно ниво показва наличието на златни наносфери, които съвременната наука все още не е в състояние да създаде. Има и други примери.

Пейнтър се мъчеше да сглоби всичко това в главата си. Взе ножа.

— Ако казаното от вас е вярно, как е възможно този кинжал да бъде открит в Америка, погребан с тела от дванайсети век?

Забеляза как Дентън и Канош се спогледаха. Индианският историк едва доловимо поклати глава. Физикът като че ли изгаряше от желание да продължи да говори и лицето му се зачерви от усилието да запази мълчание. Накрая той се извърна. Пейнтър си спомни гневните думи, които бе чул при влизането си в лабораторията: „Точно това може да е доказателството, което търсим! Защо си толкова твърдоглав?“