Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Пейнтър усети недоизказаното. Знаеше, че професорът е бил близък със загиналата антроположка. Каи докосна ръката на по-възрастния мъж, сякаш за да му благодари и да го утеши едновременно.

— Казах ви, че не е пластичен експлозив… — тихо избоботи Ковалски.

Пейнтър го пренебрегна и се обърна към професора.

— Тогава какво според вас е причинило експлозията?

Професорът го гледаше право в очите.

— Много просто. — Следващите му думи прозвучаха твърдо и напълно убедено. — Индианско проклятие.

22:35

Рафаел Сен Жермен позволи да му помогнат да слезе от хеликоптера. От вихрушката от витлата тревата по грижливо поддържаната поляна около площадката за кацане беше полегнала. Други мъже сигурно биха се изчервили, че им е нужна подобна помощ, но той бе свикнал с предпазните мерки. Дори лекото скачане от ниската кабина до земята можеше да му струва счупена кост.

По рождение Рафе, както предпочиташе да го наричат, страдаше от osteogenesis imperfecta, или чупливи кости — автосоматичен дефект в производството на колаген, заради който беше с тънки кости и нисък на ръст. Освен това страдаше от лека форма на сколиоза, от която ходеше малко прегърбен, и тъмните му очи бяха замъглени от перде. Поради всичко това повечето го смятаха за много по-възрастен от неговите трийсет и четири години.

И все пак не беше инвалид. Поддържаше се във форма с богати на калций и бифосфонати добавки, както и с експериментални хормони на растежа. Освен това се упражняваше почти като маниак и компенсираше слабите си кости с мускули.

Най-голямата му ценност обаче не беше в мускул или кост.

Докато го сваляха от кабината на хеликоптера, той вдигна очи към нощното небе. Можеше да назове всяко съзвездие и всяка звезда. Паметта му беше ейдетична, фотографска, запечатваше всичко, което му се изпречваше. Често мислеше за крехкия си череп като за тънка черупка около огромна черна дупка, способна да погълне цялата светлина и мъдрост.

Така че въпреки недъзите му неговата фамилия имаше големи надежди за него. Трябваше да оправдае очакванията, да компенсира недостатъците си. Поради недъзите го държаха предимно скрит, на заден план, но сега имаше нужда от него в този така велик момент, който му предлагаше възможност да удостои фамилията си с огромна чест.

Твърдеше се, че родът Сен Жермен можел да се проследи до времето преди Френската революция, че по-голямата част от състоянието на фамилията е дошла от военни спекулации. И макар това да продължаваше и до по-нови времена, сега интересите на фамилията обхващаха най-различни области и начинания.

Със своя изключителен ум Рафе се грижеше за изследователските и развойните проекти, уединен и изолиран в департамента Ронски Алпи, недалеч от Гренобъл. Районът беше средище на всякакви научни начинания, където се срещаха индустрия и научни изследвания. Фамилията Сен Жермен имаше пръст в стотици проекти в най-различни лаборатории и компании, специализирани предимно в микроелектрониката и нанотехнологията. Самият Рафе имаше трийсет и три патента.

Въпреки това той знаеше мястото си, познаваше по-тъмната история на фамилията, връзките й с Истинската кръвна линия. Докосна тила си. Под спускащата се коса имаше наскоро обръснато място, все още чувствително от татуировката. Тя символизираше ролята на фамилията му и собствения му обет към това мрачно наследство.

Рафе отпусна ръце и се загледа в далечината. Знаеше също и как да изпълнява заповеди. Беше извикан тук, бяха му дадени конкретни инструкции, беше му напомнена студената нишка на историята, която водеше до този момент. Сега бе неговият шанс наистина да остави своята следа в света, да се докаже и да донесе невъобразими богатства и чест на фамилията си.

Докато вратата на хеликоптера се затваряше, зърна отражението си в стъклото. С елегантно дългата си черна коса и изтънчените аристократични черти, потъмнели от упоритата брада, някои го смятаха за красив. И определено не можеше да се оплаче от липса на интерес от страна на жените.

Дори силните ръце, които му помогнаха да слезе от хеликоптера, принадлежаха на представител на нежния пол — макар че малцина биха нарекли спътницата му нежна . Страховита беше по-подходящо определение за нея. Той си позволи да се усмихне едва забележимо. По-късно щеше да сподели с нея това свое наблюдение.

— Merci, Ашанда — каза й, когато тя го пусна.

Един от хората му се приближи с бастуна. Рафе го взе и се подпря на него, докато чакаше останалите от екипа да слязат.