Джеймс Ролинс - Дяволската колония

— Донеси брадва! — нареди Чин.

Този път Райън се подчини не заради заповедния тон, а заради страха в гласа на геолога. Чин вече беше срязал замърсения крачол, като внимаваше да не го докосва, и го метна в ямата. Дори Райън да имаше съмнения относно замисъла на Чин, те изчезнаха, когато геологът с рязко движение свали колана си и започна да прави турникет.

Белами също разбра и изстена глухо.

— Нееее…

— Това е единственият начин — обясни му Чин. — Не бива да позволяваме да се разпространи по крака ти.

Прав беше. Докато тичаше към лагера, Райън си спомни въпроса, който беше задал, когато си представяше разширяващия се кратер. „Как можем да го спрем?“

Вече имаше отговор.

„На огромна цена“.

Единственото, което можеха да направят за момента, бе да контролират донякъде размера на пораженията.

След по-малко от минута се върна с брадва, взета от пожарникарската екипировка в лагера, и с още двама души. Междувременно Чин вече бе стегнал с колана бедрото на Белами. Редникът лежеше по гръб, прикован за раменете от геолога. Лицето зад маската му лъщеше от ужас и болка.

Другите двама войници ахнаха.

Кракът на Белами изглеждаше така, сякаш акула е отхапала част от прасеца му, и се крепеше само на месото и кожата. Останалото беше изядено от онова, което бе проникнало в него.

Чин погледна майора в очите, когато единият от войниците зае мястото му, после кимна към брадвата и Белами.

— Искаш ли аз да го направя?

Райън поклати глава. „Той е от моите хора. Аз отговарям“. Вдигна брадвата. Имаше само един въпрос към геолога.

— Над или под коляното?

Намери отговора в смръщените вежди на Чин. Не биваше да рискуват.

Райън замахна с всички сили.

30 май, 22:20

Прово, Юта

— Пейнтър Кроу заповяда на пръстите си да престанат да се впиват в облегалките на седалката. Бясната надпревара от Солт Лейк Сити до университетското градче Прово бе изпитание дори за неговите стоманени нерви. Беше се опитал да се разсее, като се обади на приятелката си Лиза да й каже, че е кацнал благополучно, но докато летяха по магистралата, като лъкатушеха между бавните коли и често навлизаха в отсрещното движение, се запита дали обаждането не е било преждевременно.

Ковалски най-сетне изключи двигателя и си погледна часовника.

— Двайсет и осем минути. Това означава, че ми дължите една пура.

— Трябваше да послушам Грей. — Пейнтър отвори вратата и едва не падна навън. — Предупреждаваше ме да те държа надалеч от всичко с колела.

Ковалски сви рамене и също слезе.

— Какво знае Грей? Все обикаля Вашингтон с онова тъпо колело. Ако Бог е искал мъжете да карат колела, нямаше да сложи топките ни там, където са.

Пейнтър го зяпна и без да знае какво да отговори, само поклати глава и тръгна през паркинга, следван от Ковалски. Едрият мъж носеше дълъг до глезените черен шлифер, който му позволяваше да скрие пушката помпа „Мосберг“, закрепена за крака му. За да се притъпи смъртоносната й мощ в градски условия, тя бе заредена с Тазер XREP — безжични сачми с парализиращ електрически заряд.

Мъдра предпазна мярка, като се имаше предвид в чии ръце беше пушката.

В този късен час кампусът на „Бригам Йънг“ беше притихнал. Неколцина студенти бързаха по тротоарите, сгушени заради мразовития вятър от заснежените планини около града. Един-двама хвърлиха нервно погледи към тях и побързаха да се отдалечат.

Уличните лампи осветяваха с топла светлина алеите, по-нататък се издигаше висока камбанария. Сградите на университета, повечето тъмни, се простираха във всички посоки. Тук-там имаше ярко осветени прозорци — явно се провеждаха и късни лекции.

Пейнтър направи справка с картата, която зареди на телефона си. Професор Канош му беше предложил да се срещнат в една лаборатория в сградата на факултета по науки за земята. Пейнтър намери адреса и тръгнаха нататък.

Научният център „Ейринг“ се намираше недалеч от западното шосе на кампуса. Трудно можеха да пропуснат големия купол на обсерваторията на покрива. Широко стълбище водеше през две междинни площадки към висока стъклена фасада.

Щом влязоха, Ковалски се намръщи при вида на подобното на катедрала фоайе, чиято основна забележителност беше гигантско махало на Фуко, висящо от тавана и завършващо с огромна месингова сфера. Отстрани имаше малко кафене, затворено в този час и скрито в сянката на гигантски алозавър в естествен ръст насред високи папрати.