Джеймс Ролинс - Дяволската колония

— Звучи ми адски познато — отбеляза Монк.

— Точно така. Вождът Канасатего се срещал с ранните колонисти през хиляда седемстотин четирийсет и четвърта и представил конфедерацията като пример, който да следват, с увещанието да се обединят за доброто на всички.

Хейсман пак ги огледа един по един и продължи:

— Бенджамин Франклин присъствал на тази среща и разнесъл мълвата сред онези, които по-късно щели да създадат нашата конституция. Всъщност един от делегатите на Конституционния конвент, Джон Рътлидж от Южна Каролина, дори цитирал откъси от законите на ирокезите на колегите си, като четял направо от един от племенните им законници, който започвал с думите „Ние, народът, в желанието си да създадем съюз, да постигнем мир, равенство и ред…“

— Момент. — Монк се поизправи в стола си. — Това повтаря почти дума по дума преамбюла на нашата конституция. Да не искате да кажете, че сме съставили основните си документи по образец на някакви стари индиански закони?

— Твърдението не е само мое, но и на Конгреса на Съединените щати. Резолюция триста трийсет и първа, приета през октомври осемдесет и осма, признава влиянието на конституцията на ирокезите върху нашата и върху Декларацията за правата на човека. Макар да има спорове относно степента на влияние, фактите не могат да бъдат отречени. Нашите отци основатели дори са обезсмъртили тази заемка на държавния ни печат.

— Как така? — попита Грей.

Хейсман отново потупа рисунката на орела.

— На онова събиране през хиляда седемстотин четирийсет и четвърта вождът Канасатего отишъл при Бенджамин Франклин и му поднесъл дар — стрела. Франклин не знаел какво значи това, а Канасатего взел стрелата, счупил я в коляното си и пуснал парчетата на земята. След това показал на Франклин наръч от тринайсет стрели, вързани с кожа. Опитал се да счупи снопа, но тъй като стрелите били заедно, не успял. Дал снопа на Франклин и посланието станало ясно за всички. За да оцелеят и да са силни, тринайсетте колонии трябвало да се обединят в една непобедима нация. Орелът от Държавния печат държи точно този сноп от тринайсет стрели във вечна, макар и донякъде тайна, чест на мъдрите думи на ирокезкия вожд.

Докато Хейсман разказваше, Грей продължаваше да изучава рисунката. Нещо като че ли липсваше и това не му даваше покой. Скицата беше доста груба, с неразгадаеми бележки отстрани и отдолу, но когато се вгледа по-внимателно, той разбра какво в ранния вариант на печата го тормози.

— На тази рисунка има четиринайсет стрели — каза той.

Хейсман се наведе напред.

— Какво?

Грей посочи рисунката.

— Пребройте ги. Тук орелът е стиснал четиринайсет стрели, а не тринайсет.

Останалите станаха и се скупчиха около него.

— Прав е — съгласи се Шарин.

— Но това е просто чернова — каза Хейсман. — Приблизително изображение на замисъла.

Сейчан скръсти ръце на гърдите си.

— Може и да не е. В писмото на Франклин се споменава за Четиринайсета колония.

Грей продължаваше да се взира в орела. Хрумна му нещо.

— В писмото също се загатва за някаква тайна среща между Томас Джеферсън и лидерите на ирокезите. — Погледна Хейсман. — Възможно ли е Джеферсън и Франклин да са обмисляли създаване на нова, четиринайсета колония, съставена от коренни американци?

— Дяволска колония — каза Монк. — Колонията на дявола, както я нарича Франклин в писмото. — Като червените дяволи .

Грей кимна.

— Може би допълнителната стрела в рисунката символизира колонията, която така и не се е появила.

Хейсман помълча, докато обмисляше хипотезата, после заяви:

— Ако е така, това може да е най-важното писмо в историята ни. Но защо няма и допълнителни доказателства?

Грей се опита да се постави на мястото на Франклин и Джеферсън.

— Защото усилията им са се провалили и нещо ги е уплашило достатъчно силно, за да ги накара да заличат всичко писано по въпроса и да оставят само няколко податки.

— Но ако сте прав, какво са крили?

Грей поклати глава.

— Всички въпроси, или поне сочещите към истината податки, може би се съдържат в останалата кореспонденция между Франклин и Фортескю. Трябва да започнем да търсим…

Звънът на телефона му го прекъсна. Прозвуча ужасно силно в тихото помещение. Грей извади апарата от джоба на палтото си и погледна екрана. Въздъхна тихо.

— Ще трябва да отговоря. — Стана и се дръпна настрани.

— Грей, аз… баща ти… — Гласът на майка му трепереше, изпълнен със смут и ужас. На заден план се чу силен трясък, последван от вбесен рев.