Джеймс Ролинс - Дяволската колония

— За мен има! — възрази кураторът. — Прочел съм всичко написано от Франклин. Но никога не съм виждал подобно нещо. Дори само тези рисунки… — Остави един лист на масата и заби пръст в една от скиците.

На нея имаше орел с разперени криле, сграбчил маслинена клонка в единия си крак и сноп стрели в другия. Явно авторът още бе работил върху проекта. Тук-там около изображението имаше надраскани нечетливи бележки.

— Прилича на ранен вариант на Държавния печат на Съединените щати. Но писмото е с дата хиляда седемстотин седемдесет и осма, години преди появата на тази чернова в официалните документи през осемдесет и втора. Със сигурност става дума за някакъв фалшификат.

— Не е фалшификат — каза Грей.

— Може ли? — Шарин внимателно взе страниците. — Казахте, че писмото е преведено, но все пак бих искала да проверя точността на превода.

— Ще ви бъда признателен — отвърна Грей. Хейсман закрачи покрай масата.

— Предполагам, че съдържанието на писмото е причина за тази късна среща. Можете ли да ми обясните защо нещо отпреди два века не може да почака до сутринта?

Сейчан заговори за първи път, откакто бяха дошли. Гласът й бе тих, но студен и заплашителен.

— Защото за осигуряването на тези страници беше пролята кръв.

Думите й отрезвиха Хейсман достатъчно, за да спре да крачи напред-назад.

— Ясно. Кажете сега за писмото.

— То е част от кореспонденцията между Франклин и един френски учен — започна Грей, — Аршар Фортескю. Бил е член на научна група, съставена от Франклин. Така нареченото Американско дружество за насърчаване на полезните знания.

— Да, групата ми е позната — каза Хейсман. — Те са издънка на Американското философско дружество, но конкретната им цел е била събирането на нови научни идеи. Най-известни са с ранните си археологически проучвания на реликви на коренните жители на Америка. Накрая били едва ли не обсебени от тази тема. Разкопавали гробове и индиански могили навсякъде из колониите.

— Точно за това става дума в писмото — обади се Шарин. — То е молба до въпросния френски учен да помогне на Франклин за организирането на експедиция до Кентъки „за откриването и разкопаването на индианска могила във формата на змия в търсене на закопана в нея заплаха срещу Америка“ — преведе тя, като се мръщеше от недоумение.

Вдигна очи от страницата.

— Като че ли въпросът е бил много спешен. — Запрокарва пръст по писмото и продължи да превежда: — „Скъпи приятелю, със съжаление трябва да ви съобщя, че надеждите за Четиринайсетата колония, тази Колония на дявола, са разбити. Шаманите от Ирокезката конфедерация бяха избити по най-жесток начин, докато пътуваха за срещата с губернатора Джеферсън. С тяхната смърт всички, които имаха познания за Великия еликсир и Бледите индианци, са в ръцете на Провидението. Но един шаман живя достатъчно дълго, затрупан под телата на останалите, за да ни даде последна искрица надежда. Той разказа за карта, скрита в черепа на рогат демон и увита в изрисувана бизонска кожа. Може би подобни приказки за демони и тайни карти са просто фантасмагории на объркан умиращ ум, но не бива да си позволяваме да рискуваме. Жизненоважно е да открием картата преди Врага. В тази насока, открихме една следа към силите, които се опитват да разкъсат младия ни съюз. Символ, който бележи Врага“.

Тя обърна страницата, за да я видят всички. На нея имаше скица на пергел върху ъгъл, заграждащи малък лунен сърп и петолъчна звезда.

— Прилича ми на масонски символ, но никога не съм виждала подобен вариант, с полумесец и звезда — каза Шарин. — Вие виждали ли сте?

Грей мълчеше. Доктор Хейсман бавно поклати глава.

— Самият Франклин е бил масон. Не би очернил собствения си орден. Това трябва да е нещо съвсем друго.

Монк се наведе да разгледа символа по-добре. Макар изражението му да не се промени. Грей забеляза как леко сбърчи нос, сякаш е помирисал нещо гадно. Подобно на Грей, Монк разпозна знака на лидерите на Гилдията. Погледите им се срещнаха и въпросът в очите му бе недвусмислен: „Как е възможно този символ да фигурира в писмо от Бенджамин Франклин до някакъв френски учен“?

Точно на този въпрос търсеше отговора и Грей.

Монк продължи с друга загадка:

— И защо му е на Бен Франклин помощта на французин в това търсене? Със сигурност трябва да е имал подръка и някой друг, който да поведе подобна експедиция в пущинаците на Кентъки.

— Може би не е имал пълно доверие на хората около себе си — предположи Сейчан. — Този потаен враг, за когото споменава… Възможно е да са се внедрили във вътрешните кръгове на властта.