Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Белами взе инструментите и малка торбичка за проби, отдалечи се на няколко метра и се захвана за работа. Беше бивш полузащитник в отбора на селскостопанския колеж на щата, но травма в коляното бе сложила край на футболната му кариера. Имаше жена и дъщеря му беше на път, така че напусна училището и постъпи в Националната гвардия. Беше добър войник и знаеше как да работи бързо и ефективно.

Чин закрепи стъкленица към телескопичен алуминиев прът, наведе се, разпъна пръта и загреба проба от грубия пясък най-близо до ръба.

Докато геологът работеше, Райън гледаше към отсрещния край ямата. Отломките там ставаха още по-фини и се превръщаха на прах при центъра, където сякаш потичаха на спирала като в пясъчен часовник и изчезваха в димящото гърло.

Приглушено ахване върна вниманието му към Чин. Геологът държеше пръта си над ямата. Беше успял да вземе проба от горещия пясък, само че стъкленицата му беше покрита с паяжина от пукнатини.

„Нима жегата я е пръснала?“

Пред очите на Райън дъното на стъкленицата се отчупи и пробата се изсипа обратно в ямата. Щом падна върху повърхността, стъклото сякаш се стопи на прах. Не, не се стопи . Разтвори се за секунди и изчезна.

Чин се изправи. Още държеше пръта с останките от счупената стъкленица в края. Докато се взираха, останалата част от съда се разпадна на стъклен прах и също се изсипа в ямата. Дори върхът на алуминиевия прът започна да се рони бавно откъм върха. Преди корозията да измине повече от пет-шест сантиметра, Чин хвърли пръта в ямата. Той се заби като копие в прахообразната повърхност — и продължи да потъва, сякаш бе в подвижни пясъци.

Райън знаеше, че прътът не просто потъва.

— Денатурира се — каза Чин с изумление, съответстващо на ужаса на Райън. — Каквото и да става тук, то разлага материята. Може би на атомно ниво.

— Каква е причината, по дяволите?

— Нямам представа.

— Тогава как можем да го спрем?

Чин само поклати глава. Райън си представи как процесът продължава да се разраства като рак по планините и задълбава все повече и повече. Спомни си думите на геолога за онова, което се крие под краката му.

„Целият район лежи върху вулканична подложка“.

Сякаш за да му го напомни, земята се разтърси пак, този път много по-силно. Гейзерът изригна отново, стигна до върховете на дърветата и избълва стена свръхнагорещен въздух.

Чин прикри лицето си с ръка, а с другата посочи назад към гвардейския пост.

— Районът е много нестабилен! Трябва да се евакуирате от клисурата. Отстъпете най-малко на километър и половина.

Райън нямаше намерение да спори и извика на Белами, който продължаваше да работи на няколко метра от тях с чука и длетото:

— Зарежи това! Кажи на хората да са готови да се изнасят! Съберете цялата екипировка!

Преди едрият редник да успее да направи и една крачка, от отвесната скала зад него се откърти ново парче и се стовари в ямата. От нея полетя мокър прах. Няколко черни пръски улучиха десния крак на Белами под коляното.

— Разкарай се оттам! — заповяда Райън.

Без повече подкани Белами затича към тях. Лицето му се беше изкривило от болка. Куцаше с десния си крак.

— Какво стана? — попита Райън.

— Кракът ми гори, сър.

Райън погледна надолу. Огнеупорните панталони би трябвало да предпазят кожата му от изгаряне от горещия прах.

— Събори го да легне! — викна Чин. — Веднага!

Райън скочи да изпълни властната заповед на геолога.

Посегна към рамото на Белами, но редникът изведнъж изкрещя и политна, понеже десният му крак се подгъна и се прекърши странично в средата на пищяла.

Райън успя да го хване за раменете и го притисна към земята.

— Мааааамка му — викаше редникът и се гърчеше в агония.

Какво ставаше, по дяволите?

Чин коленичи до краката на Белами, извади нож и разряза крачола на редника от коляното до глезена. Счупването беше ужасно — назъбена кост, ослепително бяла на фона на черната кожа, стърчеше от мускула. Течеше кръв, но не толкова, колкото беше очаквал Райън.

— Заразен е — каза Чин.

Райън се помъчи да проумее какво означава това — и пред очите му острият край на строшената кост започна да се превръща на прах. Кожата по краищата на раната се отдръпна и също се разтвори. Райън си представи пръските по крака на Белами и си спомни думите на геолога отпреди малко.

„Денатурира се“.

Пръските бяха разяли костюма на Белами и бяха продължили с крака му.

— К… какво ще правим? — заекна Райън.