Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Накрая таксито зави по Бътърнът Авеню. Сейчан беше идвала само веднъж в дома на родителите на Грей. Тогава беше ранена и бягаше при единствения човек, на когото можеше да се довери. Погледна към Грей. Бяха минали почти три месеца, откакто се бяха видели за последен път. Ако не друго, лицето му бе станало по-изпито, чертите му бяха по-резки и се смекчаваха единствено от пълните му устни. Спомни си как беше целувала навремето тези устни, в момент на слабост. Зад това нямаше нежност, само отчаяние и нужда. Още помнеше топлината, грубата му четина, силата, с която я държеше в обятията си. Но подобно на тихите къщички, този живот не беше за нея.

Освен това, доколкото й беше известно, той все още поддържаше някакво подобие на връзка с лейтенантката от италианските карабинери. Поне така беше преди месеци.

Очите на Грей внезапно се присвиха от тревога и Сейчан погледна напред. Улицата беше тъмна като останалите в квартала, но едно малко бунгало с широка веранда и висок фронтон светеше ярко, до последния прозорец. Никой не спеше там.

— Тук — каза Грей на шофьора.

И още преди таксито да спре напълно, изскочи навън, като подхвърли шепа банкноти. Сейчан срещна погледа на шофьора в огледалото. Той изглеждаше готов да реагира бурно на такова грубо отношение, но се смълча. Тя протегна ръка.

— Рестото.

Остави му бакшиш, прибра останалото и слезе.

Последва бързащия по улицата Грей. Целта му не беше предната веранда. Отстрани на къщата имаше тясна алея, водеща до едноместния гараж отзад. Вратата му беше вдигната, запалените лампи осветяваха две слаби фигури. Нищо чудно, че позвъняванията му бяха останали без отговор.

Грей затича по алеята.

От гаража се чуваше вой на моторна резачка и стърженето на стомана по дърво. Във въздуха се носеше миризма на кедър.

— Джак, ще събудиш всички съседи — умоляваше женски глас. — Спри това нещо и ела да си лягаш.

— Мамо… — Грей забърза към разиграващата се драма.

Сейчан изостана няколко крачки, но майката на Грей все пак я забеляза и смръщи вежди, мъчеше се да се сети коя е. Бяха минали две години от последната им среща. Възрастната жена накрая я позна и на лицето й се изписа объркване, смесено с очакван страх.

Сейчан се смая колко остарели изглеждат родителите на Грей, крехки сенки на някогашните енергични хора. Майка му беше разчорлена, по пеньоар и чехли. Баща му бе бос, по тениска и шорти, които разкриваха изкуствения му крак.

— Хариет! Къде ми е духалката? Защо все ми ровиш в нещата, дявол да те вземе?

Бащата на Грей стоеше до работната маса със зачервено от ярост лице. Челото му лъщеше от пот. Мъчеше се да закрепи парче дърво в менгеме. Зад него моторната резачка работеше на празни обороти, подът беше осеян с нарязани както падне парчета дърво, сякаш се опитваше да изработи дървен пъзел, чието решение знаеше единствено той.

Грей пристъпи напред, изключи резачката, после отиде при баща си и внимателно се опита да го дръпне от масата. Старецът го удари с лакът по лицето и Грей залитна назад.

— Джак! — извика майка му.

Баща му се огледа объркано и като че ли започна да се осъзнава.

— Аз… не исках… — Постави длан на челото си, сякаш проверяваше дали няма температура. После посегна към Грей. — Съжалявам, Кени.

Лицето на Грей трепна.

— Аз съм Грей, татко. Кени още е в Калифорния.

Сейчан знаеше, че Грей има брат, който управляваше някаква интернет фирма в Силициевата долина. Грей приближи баща си, но този път по-внимателно. Устната му беше сцепена и кървеше.

— Татко, аз съм.

— Грейсън? — Старецът позволи на сина си да го хване за ръката. Огледа гаража със зачервените си уморени очи и по лицето му пробяга страх. — Какво… къде…

— Всичко е наред, татко. Хайде да влезем вътре.

Старецът се отпусна и леко се олюля на изкуствения си крак.

— Искам бира.

— Разбира се. Ела да влезем.

Грей го поведе към задния вход. Майка му изостана с кръстосани на гърдите ръце. Сейчан стоеше неуверено на няколко крачки настрани. Чувстваше се неудобно.

Майката на Грей я погледна. Очите й бяха пълни със сълзи.

— Не можах да го спра. — Явно изпитваше нужда да обясни. — Събуди се много развълнуван. Мислеше си, че е в Тексас и закъснява за работа. После дойде тук. Помислих, че ще си отреже ръката.

Сейчан направи крачка към нея, но нямаше думи да я успокои. Майката на Грей сякаш усети това, прокара пръсти през косата си, пое дълбоко дъх и се поизправи. Сейчан много пъти бе виждала Грей да прави същото и едва сега си даде сметка от кого е наследил жилавостта си.