Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Телохранителка до последно.

Рафе въздъхна. Така или иначе трябваше да се погрижат за момчето, но не пред Ашанда.

А дотогава…

Насочи цялото си внимание към екрана.

„Да се върнем на представлението“.

23:38

Пейнтър действаше бързо на малката работна маса в лабораторията по приложна физика, а Дентън държеше фенерчето. Беше го довел без инциденти дотук, недалеч от стълбището, водещо към основната сграда.

Въпреки угризенията си, че използва цивилен, Пейнтър беше доволен, че Дентън е с него. Лабораторията беше доста забутана и лесно можеше да се пропусне. В дългото тясно помещение имаше всевъзможни инструменти, сред които доминираше голяма кубична преса със стоманени наковални, използвана за опити при високо налягане, например за създаването на синтетични диаманти.

Целта на Пейнтър обаче бе много по-ценна от всеки диамант.

Дентън го беше довел до заключен шкаф. След трескаво търсене на правилния ключ го отвори и даде на Пейнтър кутия електрически детонатори.

— Ще свършат ли работа? — прошепна с надежда.

Трябваше да свършат… но се налагаше известна импровизация.

Пейнтър се съсредоточи върху деликатната хирургия с пинцетите и тънките клещи. Този тип детонатори се задействаха с електрически импулс, като от батерия на телефон или някакъв друг източник. И определено не беше добра идея да си наблизо, когато детонаторът задейства пластичния експлозив. Трябваше да го задейства дистанционно — и поради липсата на обхват в мазето му оставаше само една възможност.

Много внимателно съедини запалителните жици на детонатора към батерията на изкормения патрон XREP.

Той беше с размерите на обикновен патрон 12-и калибър, но беше прозрачен и пълен с електроника вместо обичайните едри сачми. Въпреки опита си в областта на електротехниката и микродизайна Пейнтър беше затаил дъх. И при най-малката грешка можеше да каже сбогом на пръстите си.

Докато закрепваше последната жица, като внимаваше да не повреди трансформатора и микропроцесора на устройството, лек шум привлече вниманието му към вратата на лабораторията. До тях достигна издайническият тропот на кубинки по стълби, последван от приглушени гласове — отсечени и кратки, определено на военни. Търсещите ги бяха тръгнали насам, уверени, движещи се с минимална предпазливост, сигурни, че целите им са просто уплашени невъоръжени цивилни.

Пейнтър бързо сглоби модифицирания патрон, прибра го в джоба си, грабна опряната на работната маса пушка и направи знак на Дентън.

— Дам ли ви сигнал, отивайте при другите — прошепна му. — Ще спечеля малко време.

Професорът кимна, но тънкият лъч на фенерчето трепереше, когато го изключи.

Пейнтър поведе към вратата на лабораторията и направи няколко крачки в коридора. Следван плътно от Дентън, надникна иззад ъгъла. На слабата светлина на аварийните знаци видя до стълбището група мъже с черни униформи на командоси. По жестовете им разбра, че екипът се приготвя да се раздели — половината трябваше да претърсва мазето под сградата, а другата — да продължи в подземния комплекс северно от центъра.

Пейнтър нямаше нито миг за губене. Постави пръст на устните си и махна на Дентън да тръгне по коридора, далеч от събралите се във фоайето при стълбите. Нямаше да остане дълго на открито. На по-малко от пет метра тъмният коридор завиваше наляво. След това професорът само трябваше да изтича по права линия при другите.

Дентън като че ли разбираше това и тръгна, прилепен до стената. Пейнтър използва кръглия мерник на пушката, за да държи под око щурмовия екип. Ако някой от тях направеше агресивно движение към Дентън, щеше да го свали с електрически патрон. Изненадата от подобна въоръжена съпротива щеше да накара ловците незабавно да потърсят прикритие и Пейнтър се надяваше, че това ще му осигури достатъчно време, за да стигне до ъгъла, преди да се окопитят.

Без да сваля поглед от противниците, той се заслуша в тихите отдалечаващи се стъпки на Дентън. И изведнъж чу звук, сякаш някой се изкашля тихо два пъти. Обърна се точно навреме, за да види как Дентън полита назад и се удря в стената. После тялото му се свлече. Половината му лице беше изчезнало.

Пейнтър си заповяда да не реагира. Стоеше смъртно спокоен, яростта подклаждаше решимостта му.

Иззад ъгъла се показа едър мъж с димящ пистолет със заглушител в ръка. Беше облечен в боен екип като останалите, с визьор за нощно виждане на шлема. За разлика от другарите му, в поведението на този нямаше нищо небрежно. Увереността на движенията му ясно показваше, че той командва. Сигурно беше успял да се промъкне покрай тях, докато бяха в лабораторията, като се беше погрижил да разузнае самостоятелно. Беше нащрек — явно бягащият професор го беше изненадал. Войникът определено не възнамеряваше да позволи това да се повтаря. Завъртя се в посока към Пейнтър.