Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Отново се обърна напред с натежало сърце. След бягството им от кампуса трябваше да им съобщи за убийството на професор Дентън. Канош изглеждаше смазан и сякаш се състари за секунди. Беше изгубил твърде много близки приятели само за един ден. Единствено необходимостта да се отдалечат максимално от преследвачите бе притъпила мъката му. Затова след кратко отбиване до аптеката за средства за първа помощ те напуснаха града.

Пътуваха към приятели на Канош — индианци, които живееха извън системата. Пейнтър искаше да заведе Каи на някакво безопасно място. И се нуждаеше от отговори за това какво всъщност става.

Телефонът в джоба му забръмча. Пейнтър се намръщи, извади го и погледна екрана. Отговори на повикването.

— Командир Пиърс? — Беше изненадан от обаждането в този късен час, особено предвид двата часа разлика с Вашингтон. Говореше тихо, за да не безпокои останалите.

— Директор Кроу, радвам се, че сте добре — каза Грей. — Научих от Кат за нападението. Тя ме помоли да ви се обадя.

— Относно какво?

Пейнтър вече се беше свързал със Сигма и бе съобщил на Катрин Брайънт за събитията в Юта. Тя помагаше за разясняване на последиците от взрива в университета и използваше връзките си във федералните служби и различните разузнавателни организации за идентифициране на извършителите.

— Мисля, че имам някакво обяснение за атаката — обясни Грей.

Думите му накараха Пейнтър да застане нащрек. Доколкото знаеше, Грей проучваше някаква следа за Гилдията. Изпълниха го лоши предчувствия.

— Какво обяснение?

— Все още не съм напълно сигурен. Още се движим опипом, но мисля, че получената от Сейчан информация е свързана със събитията в Юта.

Пейнтър заслуша разказа на Грей за Бенджамин Франклин, френски учени и търсенето на някаква заплаха, свързана с бледи индианци , както ги наричаше Франклин. Наведе се напред, докато Грей обясняваше за някакъв неясен враг на отците основатели, белязан със символа на съвременната Гилдия.

— Мисля, че откриването на пещерата е събудило вниманието на Гилдията — каза Грей. — Явно далеч в миналото нещо важно е било изгубено или скрито от тях.

— И сега излиза на бял свят — добави Пейнтър.

Интригуваща мисъл, а ако се съдеше по изкусната и брутална нощна акция, нападението определено носеше характерния почерк на Гилдията.

— Ще продължа да работя в тази насока — рече Грей. — Може да изровя нещо.

— Действай.

— Кат искаше да ви се обадя и по една друга причина.

— Каква?

— Да ви съобщя за аномалията, за която говори научната област по цял свят. Група японски физици съобщава за странен пик в активността на неутриното. Доколкото разбрах, излизало извън всякакви норми.

— Неутрино ли? Онези субатомни частици?

— Именно. Оказва се, че е необходимо огромно количество енергия за получаването на подобен пик — термоядрен синтез, взривяване на атомни бомби или мощни слънчеви изригвания. Затова чудовищният поток е изправил учените на нокти.

— Добре, но какво общо има всичко това с нас?

— Има. Японските учени успели да определят източника на потока. Знаят откъде е дошъл.

Пейнтър екстраполира отговора. Защо иначе щеше да му се обажда Грей?

— От мястото на взрива в планината.

— Именно.

Побиха го тръпки. „Какво означава тази новина?“ Заразпитва Грей, но скоро стигнаха до задънена улица. Накрая прекъсна връзката и се облегна в седалката си.

— За какво си говорехте? — поинтересува се Ковалски.

Пейнтър поклати глава, от което тъпата болка зад очите му рязко се засили. Трябваше му време да помисли.

По-рано беше говорил с Рон Чин, който наблюдаваше мястото на взрива. Чин съобщи за странна нестабилност — зоната оставала активна и се разраствала на ширина и дълбочина, като разяждала всичко, с което влизала в контакт. Вероятно разграждала материята на атомно ниво.

Което насочи мислите му отново към източника на експлозията.

Канош подозираше, че било нещо скрито в златния череп — нещо толкова избухливо, че дори само изваждането му от пещерата било достатъчно да се задейства. Освен това беше намерил доказателства, че мумифицираните индианци — ако наистина са индианци — са притежавали артефакти, говорещи за познания в областта на нанотехнологията или най-малкото за някаква древна рецепта за производство, позволяваща им да манипулират материята на атомно ниво.

А сега и новината за внезапния пик в потока неутрино — частици, образуващи се при катастрофални събития на атомно ниво.