Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Къде щеше да спре? И дали щеше да спре?

— Всичко това са догадки — заключи той накрая. — Няма да получим верни отговори, докато не открием откъде идва това ново изригване.

Никой не възрази. Заловиха се за работа с подновена решимост. Въпреки това им бе нужен още половин час координиране с останалите лаборатории по света, за да определят източника на периодичните пикове.

Събраха се около монитора. На него се появи карта със светещ кръг, който обхващаше по-голямата част от северното полукълбо.

— Не ни помага особено — отбеляза Юн.

— Търпение — безизразно отвърна Танака.

През следващите десетина минути кръгът бавно се стесняваше около координатите на новия източник. Нямаше нищо общо с Юта.

— Май този път не можем да обвиняваме Съединените щати — с облекчение каза доктор Купър, когато стесняващият се кръг престана да обхваща Северна Америка.

Юн гледаше като треснат как кръгът най-сетне се превръща в точка, фиксирана с кръстче. Всички се спогледаха.

— Е, сега ще съобщим ли? — попита Юн.

Танака бавно кимна.

— Бяхте напълно прав, Йошида-сама — каза той, използвайки рядкото почтително обръщение. — Не бива да чакаме повече.

Юн бе изненадан от реакцията му — докато Танака не посочи съседния монитор, който показваше в реално време активността на неутриното. Тихо ахна. Пиковете зачестяваха подобно на пулс под въздействието на адреналин.

Собственият му пулс също полудя.

Посегна към телефона и започна да набира специално дадения му номер, но погледът му не се откъсваше от големия екран с кръстчето в Северния Атлантик.

Някой трябваше да отиде там преди да е станало твърде късно.

31 май, 02:45

Вашингтон, окръг Колумбия

— Исландия? — повтори смаяно Грей и стисна по-здраво телефона. — Искаш след един час да съм на път за Рейкявик?

Двамата със Сейчан седяха на задната седалка на черен „Линкълн“. Кат беше изпратила колата до дома на родителите му като предпазна мярка веднага щом научи за нападението срещу директора. В момента се връщаха в Националния архив. Монк и двамата изследователи бяха открили нещо интересно и твърде важно, за да се дискутира по телефона.

— Точно така — отвърна Кат. — По нареждане на директор Кроу. Иска да заминеш с Монк. Вземи го на път към летището.

— Вече пътуваме към него. Изпрати ми съобщение за някакво откритие в Националния архив.

— Добре, разбери какво е, но след четирийсет и пет минути трябва да сте на летището. И да се облечете топло.

— Благодаря, но защо е всичко това?

— Вече ти казах за онзи внезапен поток субатомни частици от мястото на взрива в Юта. Току-що говорих с директора на обсерваторията Камиока в Япония. Много е разтревожен, регистрирал е нов пик, този път от един остров недалеч от Исландия. Смята, че двата потока неутрино вероятно са свързани, че бомбардировката със субатомни частици от Юта може да е причина за новата активност в Исландия, досущ като запален фитил. Директор Кроу смята, че си струва да се проучи.

— Добре, вземам Монк и тръгваме — каза Грей.

— Внимавайте — рече тя. Макар гласът й да бе спокоен, Грей чу посланието в него. „Пази съпруга ми“.

— Кат, мисля, че и двамата със Сейчан ще успеем да изпълним мисията. Може би ще е по-добре да оставим Монк с архивистите да проучва историческата страна на въпроса.

Настъпи мълчание. Представи си я как обмисля думите му. Накрая тя въздъхна.

— Разбирам какво предлагаш, Грей. Но съм сигурна, че онези учени могат да се справят и без Монк да им наднича над рамото. Пък и малко раздвижване няма да му се отрази зле. Бебето наближава, Пенелопи скоро ще навърши ужасните две години, така че и на двама ни се очертава да пазим къщата месеци наред. Затова не, вземи го с теб.

— Добре. Но да ти кажа, Монк едва ли се ужасява от перспективата да пази къщата.

— Че кой говори за него?

Грей долови топлотата наред с раздразнението в гласа й. Трудно му беше да си представи подобен живот — възможността да споделяш всичко с друг, децата, простотата да усещаш топло тяло до себе си всяка нощ.

— Ще го върна жив и здрав — обеща той.

— Знам.

След още малко подробности разговорът приключи.

Сейчан седеше със скръстени ръце срещу него, облегната на вратата. Беше затворила очи и сякаш дремеше, но Грей знаеше, че не е изпуснала нито дума. Подозренията му се потвърдиха, когато тя промърмори, без да си прави труда да отваря очи:

— Разходка?