Джеймс Ролинс - Дяволската колония

— След като Джеферсън бил избран за президент след много тежка кампания, една от първите му заповеди била да се намали действащата армия. Избрал Мериуедър Луис да му помогне да реши кои офицери са компетентни и кои не. Някои историци подозират, че чистката не била свързана толкова с компетентността , колкото с лоялността им към Съединените щати.

Монк изгледа многозначително Грей.

— Ако искаш да изкорениш предателите, особено онези начело на въоръжени сили, най-добре е да го направиш тайно.

Грей знаеше какви трудности имаше Сигма с премахването на къртиците на Гилдията от собствените си редици. Нима отците основатели се бяха опитвали да направят същото? Представи си ролята на Луис в това начинание. „Войник, учен, а сега и шпионин“. Все повече и повече му приличаше на работник на Сигма.

Сейчан се пльосна на един стол и каза отегчено:

— Всичко това е много интересно, но какво общо има с някакви си вулкани, по дяволите?

Хейсман намести очилата на носа си и каза сковано:

— Тъкмо стигах дотам. В писмото се говори за изригване, станало две десетилетия преди това. Всъщност с точност до деня. По случай двайсетата годишнина. Става въпрос за изригването на Лаки. Най-катастрофалното през последните векове. Заради него измрели над шест милиона души, около четвърт от населението на Земята. Измрели половината коне и почти половината добитък. Реколтите били унищожени и се стигнало до масов глад. Твърди се, че небето станало кървавочервено, а температурите се понижили толкова, че Мисисипи замръзвала чак до Ню Орлиънс.

Шарин взе един от листовете, които бяха преглеждали при влизането на Грей.

— Ето как е описал последиците от изригването самият Бенджамин Франклин. „В продължение на няколко месеца през лятото на хиляда седемстотин осемдесет и трета, когато слънчевите лъчи би трябвало да стоплят много повече земята в тези северни райони, над цяла Европа и над голяма част от Северна Америка имаше непрекъсната мъгла“. Франклин бил направо обсебен от вулкана.

— И явно с основание — добави Хейсман. — Според това писмо Аршар Фортескю присъствал на изригването. И дори се чувствал виновен, сякаш той го е предизвикал.

Грей не успя да скрие изненадата си.

— Какво?!

— Моля да извините пропуските ми по география, но къде се намира този вулкан? — попита Сейчан, докато Грей се мъчеше да проумее чутото.

Хейсман се опули и май чак сега си даде сметка, че не им е казал.

— В Исландия.

Грей се обърна към Монк. Точно тази подробност бе крил.

— Май ще вървим по стъпките на французина — подметна Монк.

03:13

Докато останалите обсъждаха местоположението на вулкана, наведени над различните карти на масата, Сейчан стоеше настрана и си играеше с малкото сребърно драконче, висящо на верижка на шията й. Беше нервен навик. Майка й винаги бе носила такова украшение. Това бе едно от малкото неща, които помнеше за нея.

Като дете Сейчан често се взираше в мъничкия извит дракон на шията на майка си, докато тя спеше на тясното легло под отворения прозорец. Нощните птици пееха в джунглата, лунната светлина се отразяваше от среброто и украшението сякаш проблясваше като вода в ритъм с дишането й. Всяка нощ Сейчан си представяше, че драконът ще оживее, стига да го гледа достатъчно дълго — и той оживяваше, макар и само в сънищата й.

Внезапно раздразнена от проявата на сантименталност, Сейчан пусна сребърния медальон. Беше чакала достатъчно дълго. Като че ли никой от присъстващите нямаше намерение да повдигне най-очевидния въпрос, затова тя го зададе.

— Да се върнем на писмото, докторе.

Погледите на всички се обърнаха към нея.

— Какво искахте да кажете с това, че французинът се чувствал виновен за избухналия вулкан?

Хейсман още държеше листата в ръката си.

— Пише го в писмото на Джеферсън. — Той прочисти гърлото си, намери откъса и зачете на глас: — „Най-сетне получихме вести от А. Ф. Много страда и е с натежало сърце след всичко, което го сполетя през лятото на хиляда седемстотин осемдесет и трета. Изобщо не съм забравил, че именно заради нашата кауза той тръгна по следата, отбелязана на картата, открита в индианската могила — наградата, с която се сдоби с цената на тежката рана, причинена му от засадата на нашите врагове. Освен това А. Ф. скърби за вулкана, който създал в онова море през лятото. Започнал е да вярва, че повсеместният глад на родния му континент след изригването е причина за кървавата революция във Франция, и се чувства много виновен за нея“.