Джеймс Ролинс - Дяволската колония

— Но дали го е открил? — попита Сейчан.

— В архивите няма нищо по този въпрос. Но пък всички сведения за Аршар Фортескю са били заличени, така че кой знае? Има обаче и още един интригуващ детайл, който подсказва, че има нещо скрито.

Монк се размърда.

— Какъв?

— На единайсети октомври хиляда осемстотин и девета, три години след завръщането на експедицията, Мериуедър Луис бил открит мъртъв в стаята си в една странноприемница в Тенеси. Бил застрелян с два куршума, един в главата и един в гърдите. Въпреки това поради някаква причина смъртта му била обявена за самоубийство и тялото било набързо погребано до странноприемницата. Нужни били двеста години, та истината да излезе на бял свят. Сега твърдо се смята, че смъртта му е дело на наемен убиец. — Хейсман се обърна към всички. — Луис е пътувал към Вашингтон, за да се срещне с Томас Джеферсън. Някои смятат, че е имал ценна информация, нещо жизненоважно за националната сигурност. Но след смъртта му следата изчезва.

Възцари се тишина. Сейчан забеляза, че Грей продължава да търка дясното си око. Можеше буквално да чуе как се въртят колелцата в главата му.

Хейсман си погледна часовника.

— С това, скъпи дами и господа, смятам да приключим. Доколкото разбрах, имате да хващате самолет.

Монк стана и се сбогуваха. Хейсман и Шарин обещаха да продължат проучванията на сутринта, но не изглеждаха особено обнадеждени.

Сейчан излезе след двамата мъже на улицата при лимузината.

Монк изгледа Грей.

— На челото ти пак се е появила онази тревожна бръчка. Какво има? Пътуването ли те изнервя?

Грей бавно поклати глава. По улицата повя студен ветрец.

— Не. Безпокоя се за Юта. След наученото за Исландия и като знаем, че двете са свързани с необичайна активност на неутрино, мисля, че днешният взрив е най-малкият от проблемите ни.

Монк отвори вратата на колата.

— Ако наистина е така, имаме кой да държи под око нещата там.

Грей се настани на седалката.

— Това ме тревожи най-много.

31 май, 04:55

Резерват Юинта, Юта

Майор Ашли Райън бдеше заедно с геолога Рон Чин на ръба на клисурата. Изгревът наближаваше — и Райън го очакваше с нетърпение.

Беше изкарал дълга и кървава нощ. С хората си бе успял да измъкне ранения си другар от димящата долина и един хеликоптер го беше откарал до най-близката болница — без по-голямата част от десния му крак, замаян от морфина, с процеждаща се през превръзката на чукана кръв.

След това Райън се бе опитал да подремне, но всеки път, когато затвореше очи, виждаше как брадвата се забива в бедрото… или Чин, който взема отсечения крайник и го мята в димящата яма, сякаш хвърля поредната цепеница в огън. Но Райън го разбираше. Не можеха да рискуват замърсяване.

Накрая се предаде — знаеше, че няма да може да заспи. Излезе от палатката и продължи да наблюдава долината с геолога. През нощта ученият беше приготвил цяла батарея оборудване — видеокамери, инфрачервени скенери, сеизмографи, нещо, което нарече магнитометър и което се използваше за определяне на силата и посоката на магнитното поле. Райън знаеше, че собствените му хора докладват за засилваща се интерференция в обхвата на радиостанциите и мобилните телефони. През последния час стрелките на всички компаси сочеха към клисурата. Най-лошото обаче бе, че трусовете продължаваха да разлюляват планината и ставаха все по-чести и силни.

— Хората се евакуираха от района — каза Райън и погледна назад към паркирания наблизо открит джип. — Установихме се на база на три километра надолу. Достатъчно далеч ли е?

— Би трябвало — разсеяно отвърна Чин. — Вижте това.

Клекна до един монитор, който показваше образ от камера, оставена до ямата, и посочи адското сияние от центъра на стария взрив, което осветяваше тъмна колона пепел и пушек, издигаща се във въздуха.

— Гейзерът не е изригвал вече повече от четирийсет минути — каза той. — Мисля, че цялата вода от горещия извор е извряла.

— И сега какво излиза вместо нея?

— Газове. Водород, въглероден окис, серен двуокис. Каквито и процеси да стават тук, явно са продължили под извора и са стигнали до вулканичните пластове под планината.

Докато Райън гледаше, в тъмната колона проблесна огън и изчезна.

— Какво беше това?

Чин седна и лицето му пребледня.

— Докторе? — подкани го Райън.

— Мисля… май беше магмена бомба…

— Какво? — Гласът на Райън изведнъж стана писклив като на момиче. — Лава? Да не би да ми казвате, че това нещо започва да изригва?