Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Грей се беше върнал с багера и спускаше кофата. Продължаващата престрелка бе заглушила боботенето на двигателя.

Монк клекна, а кофата се заби в отсрещната стена на гроба и захапа пръстта.

— Качвай се! — изрева Грей.

Монк разбра какво е намислил приятелят му.

Изпълзя отстрани и се покатери в кофата. Хидравликата зави и я вдигна високо, а Грей завъртя багера. Монк се присви до едната страна на кофата, скрит от куршумите, които отскачаха от дебелия метал.

Рамото му опря в нещо друго, също метално.

Карабина.

„А днес дори не ми е рожденият ден“.

07:08

Щом хвърли карабината в кофата, Сейчан изтича към дървената постройка. Не можеше обаче да разчита дълго на нея за прикритие. Щяха да я нападнат и от двете страни и всичко щеше да свърши.

Трябваше обаче да отвлече вниманието на командосите, докато Грей измъкне Монк.

Значи вътре. Вдигна карабината, стреля в стъклото на близкия прозорец и се метна през него.

Стъпи на крака като котка и вдигна оръжието си.

Беше се озовала в основното помещение, срещу нея имаше друг прозорец и един войник я зяпаше стреснато през него. Сейчан стреля — бам-бам-бам — и той изчезна.

Тя се метна настрани под прикритието на обкованата с желязо врата.

Някой изстреля напосоки откос през счупения прозорец. Сейчан не обърна внимание и продължи да чака съсредоточено. Надникна нечия глава, за да огледа за поражения. Този път Сейчан стреля само веднъж. Нечие тяло се строполи от другата страна на прозореца.

Надяваше се, че е успяла да осигури на Грей нужното му време.

През прозореца прелетя граната и отскочи от пода. Време за Грей — да. А за нея?

07:09

Грей тъкмо минаваше покрай постройката, когато експлозията изби прозорците и изкърти вратата. Блъвна дим.

„Сейчан…“

За момент се възцари тишина — след което хаосът започна отново. Двама мъже се появиха иззад ъгъла на постройката. Монк се надигна от позицията си в кофата, опрял цевта на карабината между зъбите й. Някъде от прикритие трети нападател хвърли граната към багера.

Противниците обаче не знаеха, че Монк е отличен стрелец, нито пък колко е бесен, че са го простреляли. Монк замахна с карабината като с бухалка и удари гранатата, сякаш посрещаше топка за голф. Тя полетя обратно и се взриви, вдигайки във въздуха пръст и пушек. Изтъркаля се каска. Не беше празна. Последваха писъци.

И стрелба.

Кратка — и едностранна.

След малко от пушека се появи някой.

Беше Сейчан, окървавена, с пушещи дрехи. Явно се беше метнала през някой прозорец в мига, в който беше експлодирала гранатата. Посочи към паркинга. Но не за да каже, че е време да се махат.

До хъмвито стоеше мъж.

Мичъл Уолдорф.

И тъкмо да се качи, Монк стреля по гумите и го принуди да отскочи. Ако можеха да го заловят жив, агентът на Гилдията, внедрен във високите етажи на властта, щеше да се окаже безценен и да разкрие голяма част от организацията.

Уолдорф несъмнено го разбираше.

Защото опря пистолета си под брадичката си.

Грей изруга и се опита да изстиска повече скорост от багера. Сейчан се втурна към джипа.

Уолдорф се усмихна и изкрещя:

— Това не е краят!

Пистолетът изтрещя оглушително.

Темето на Уолдорф избухна в облак раздробена кост и мозък. Тялото му се строполи на паркинга.

Страхът се сви в корема на Грей на студена топка. Какво искаше да каже кучият му син?

07:19

След десет минути тримата се носеха по панорамния път във втория откраднат за деня „Хъмви“, колата на нападателите.

Монк лежеше на задната седалка, гол до кръста, вече превързан — Грей беше намерил комплект за първа помощ в багажника на армейския автомобил. Намери и морфин и го инжектира в бедрото на Монк.

Очите на приятеля му вече бяха щастливо поизцъклени.

Сейчан беше сложила лепенки на драскотините и порязванията си и караше, за да може Грей да разучи бизонската кожа: беше се върнал да я вземе от гроба, преди да тръгнат. Кожата беше трошлива, но той все пак успя да я разгъне. Върху вътрешната й страна беше изобразено свирепо сражение между индианци. В небето летяха хиляди стрели, изобразени до най-малката подробност. На заден план от отвесни скали се срутваха постройки. Украсените с пера и бои лица бяха разкривени в писъци.

Кат беше предала съобщението на Пейнтър за унищожението на анасазите след кражбата от тоутсиий унстоу пуутсийв. Може би върху картата беше увековечено именно това клане, този геноцид?

Това пораждаше един по-голям въпрос.