Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Ханк стоеше именно пред последния. Пара се издигаше от върха на най-високия конус и той бе като миниатюрен вулкан сред съседите си, които повече приличаха на комини. По страните му се стичаше вода и течеше на малки ручейчета по варовиковата земя.

Джордан стоеше до Ханк и току поглеждаше към Каи. Групата на Рафаел се беше събрала от другата страна на геотермалното поле.

Като сочеше с бастуна си, Рафаел нареди на Берн и хората му да започнат систематично претърсване, най-вече на отвесните скали. Умно решение. Ако имаше вход към някакъв подземен град, той най-вероятно бе някъде там.

— Майор Райън — извика Пейнтър. — Претърсете с хората си скалите от тази страна на долината. Чин, идваш с мен. Искам да чуя мнението ти за тази гореща точка.

Ковалски тръгна след тях, като хвърляше подозрителни погледи към екипа на французина.

— На онзи тип му имам толкова доверие, колкото на змия в ботуш.

Пейнтър реши, че преценката си я бива, но засега трябваше да работят заедно. Обърна се към професора.

— Какво се сетихте?

Ханк посочи жлебовете и отлаганията по конуса, който явно дължеше името си на дебелите, подобни на пръсти издатини по ръба — приличаха на пръсти на бейзболна ръкавица.

— Вижте — каза професорът и приклекна. — През вековете бавното отлагане на минерали донякъде го е променило, но приликата си остава невероятна.

— Прилика с какво?

— С едно от най-почитаните места за евреите. Планината, от чийто връх слязъл Мойсей с Десетте заповеди.

— Синай ли имате предвид? — Пейнтър се загледа в конуса, като се мъчеше да си го представи като миниатюрен модел на прочутата планина.

„Май да“ — помисли си, но все пак не беше съвсем сигурен. Беше като да гледаш облаци и да виждаш онова, което искаш да видиш. Конусът му приличаше толкова на Синай, колкото останалите сивкави кули приличаха на гъби.

Явно също несъгласен, Ковалски поклати глава и изсумтя:

— На мен пък всички ми приличат на пишки.

— Какво значение има дали прилича на Синай, или не? — попита Пейнтър.

— Ако тоутсиий унстоу пуутсийв наистина са потомци на изгубено племе на израилтяните, откриването на конус с формата на Синай би трябвало да е от огромно значение за тях. Наред с него и цялата долина би трябвало да е достатъчно важна и свещена, за да я направят свой таен дом.

— Дано да сте прав — каза Пейнтър.

Чин беше на друго мнение. Беше клекнал и оглеждаше дебелия пласт отложени минерали и скали, от който се издигаха повечето конуси.

— Е, от геологична гледна точка, това е най-лошото място, което биха могли да изберат.

— Това пък защо? — попита Пейнтър. — Освен факта, че се намираме върху супервулкан?

— Той е по-надълбоко. — Чин потупа земята. — Пипнете това. Между другото, казва се синтер.

Пейнтър сложи длан върху варовития камък.

— Какво има? — попита Рафаел, който беше дошъл при тях с Ашанда и Каи.

— Трепери — каза Пейнтър.

— Тази геотермална зона се намира върху запушен хидротермален отдушник, известен като хидротермален бойлер , нещо като чайник, който непрекъснато върти просмукващата се през порестата скала вода и я изхвърля обратно като пара — обясни Чин. — Треперенето се дължи на налягането от него. Все едно напипваме пулса на парен двигател.

Телефонът на Ханк иззвъня и той погледна номера и каза:

— Търси ме колегата от университета, който ни помага да разчетем надписа върху съда.

— Отговорете — каза Пейнтър. Надяваше се, че има добри новини.

Ханк се отдалечи, вдигна телефона и запуши с длан другото си ухо. Докато професорът разговаряше, Пейнтър гледаше как надеждата на лицето му се сменя с ужас, после с объркване. Накрая той прекъсна връзката и се върна при тях.

— Професоре? — подкани го Пейнтър.

— Колегата ми е разчел част от надписа. Открил е думи и фрази, говорещи за смърт и унищожение. Нищо повече.

— Значи нещо като предупредителен знак — каза Пейнтър.

Ковалски се намръщи.

— Защо просто не са лепнали череп и кости? Така щяха да спестят куп неприятности на всички.

— Мисля, че може и да са го направили — рече Ханк. — Първите тоутсиий унстоу пуутсийв са държали еликсира си в съдове, предназначени за органите на мъртвите. Египетски канопи, пригодени за тяхната цел. Но след като се заселили тук, избрали друго — тотем на моите предшественици, костите на отдавна измрели животни. Може би са го направили, за да предупредят всички да не пипат веществото, та да не се случи същото и с човешката раса. Един вид символично предупреждение за възможно измиране.