Джеймс Ролинс - Дяволската колония

След няколко безуспешни опита да си спомни се отказа и насочи вниманието си към другата загадка върху съда.

Заразглежда надписа от другата страна, като за пореден път се запита дали не е на езика, описан в Книгата на Мормон като „реформиран египетски“. Колегата му лингвист от университета „Бригам Йънг“, който беше помогнал за идентифицирането на писмеността върху златните плочи, също имаше екстравагантно име за нея — „азбука на маговете“.

Ханк изучаваше надписа и си мислеше за човека, който го е нанесъл преди столетия. Дали тоутсиий унстоу пуутсийв са били някаква секта учени, владеещи изгубена технология, напуснала Светите земи векове преди раждането на Христос? Дали бягащите израилтяни, тези нефити , са дошли на този континент, за да запазят и защитават знанията си, някаква смес от юдейски мистицизъм и египетска наука?

„Само да можех да поговоря с някой от тях…“

Но може би един от тях в момента правеше точно това, говореше му чрез редовете на протоиврит. Ханк обаче знаеше, че ще му е нужна помощ, за да разбере посланието.

Изправи се и прекъсна Пейнтър, който разговаряше с французина. Враговете като че ли вече бяха станали колеги. Все пак Ханк забеляза напрегнатостта на Пейнтър, нервността, с която свиваше юмруци, гневното пламъче в очите му, отривистата му реч. Сигурно беше напрегнал цялата си воля, за да не откъсне главата на Рафаел. Ханк виждаше също и раната в очите му, родена от чувството за вина и болка всеки път, когато поглеждаше към Каи.

И положението ставаше по-нетърпимо от дългото чакане и напрежението.

Ханк му предложи начин да се разсее.

— Пейнтър, може ли да заснемем надписа от тази страна? Искам да го пратя на моя колега, експерта по древни езици и лингвистика. При последния ни разговор той ми каза, че май успял да разчете няколко думи, които имали връзка със съвременния иврит.

— В този момент всяка помощ е от значение. Дори една дума може да се окаже ключ към решаването на пъзела.

Ханк се дръпна назад, докато Пейнтър и французинът сканираха надписа и изпращаха изображението на университета. Блъсна се в куфара, в който се пазеше вазата.

„Хм-м…“

Неочакваният възглас на Пейнтър привлече вниманието на всички.

— Току-що получихме вести от НАСА. Имаме попадение!

1 юни, 07:06

Хохенвалд, Тенеси

Когато свалиха малкия багер от платформата и Грей го подкара през пустия паркинг на щатския парк „Мериуедър Луис“, слънцето тъкмо беше изгряло.

Районът се намираше на около сто и трийсет километра южно от Нашвил по панорамния път Натчез Трейс. В този ранен час паркът беше все още затворен, а търсеният гроб се намираше далеч от пътя, сред гъста гора.

Ако действаха бързо, никой нямаше да им попречи.

Кат бе помогнала за оскверняването на гроба — бе уредила разрешение за фиктивна поправка на канал и нае земекопната техника от близкото градче Хохенвалд.

Монк и Сейчан водеха, облечени в сини работни комбинезони и въоръжени с лопати.

Грей ги следваше, като натискаше двете спирачки, за да взема завоите, и гледаше над товарещата кофа. Беше карал трактори и багери като юноша в Тексас и сега бързо си припомняше някогашните си умения.

Влязоха в парка, минаха покрай десетки табели и стигнаха до възстановената странноприемница, в която бе умрял Луис. Паметникът беше от другата страна на широка поляна. Беше непретенциозен — каменна основа, върху която беше поставен счупен варовиков блок, символизиращ преждевременно прекъснатия живот.

Грей бавно подкара през поляната.

Когато се приближиха достатъчно, Монк завъртя ръка в кръг и Грей обърна багера така, че кофата да е откъм гроба, изключи от скорост, завъртя седалката към ръчките за управление на стрелата и пусна стабилизаторите.

Но преди да започне да копае, трябваше малко да разчисти.

Извини се наум на мъртвия пионер, вдигна стрелата и я изпъна — използва кофата като таран срещу горната част на паметника. Хидравликата зави и варовиковият блок бавно се отдели от постамента и се катурна в тревата.

Нужни му бяха още петнайсет минути, за да махне основата — загребваше камъни и хоросан и ги трупаше на купчина отстрани. След това насочи зъбите на кофата към земята и започна да копае.

Монк и Сейчан проверяваха след всяко загребване. Накрая рязко изсвирване накара Грей да спре. Монк се изправи до дупката и посочи надолу.

— Време е да събудим мъртвеца!

Двамата с Грей разчистиха останалата пръст с лопати. Монк имаше известни затруднения с единствената си ръка, но отдавна се беше научил да се справя изкусно и само с чукана си.