Джеймс Ролинс - Кръвна линия

— Изключвам инфрачервените излъчватели — каза Джак. — Можете да свалите очилата. Вече трябва да има достатъчно светлина, за да виждаме.

Грей свали очилата си за нощно виждане. Черно-белият свят се преля в нюанси на аквамарина. Светлината отгоре ги къпеше в сиянието си.

Под ловкото управление на Джак подводницата увисна на едно място. Той изхвърли баласт и „Дух“ плавно се понесе нагоре, издигайки се през шестметров пролом от бетон и стомана в платформата. По-нагоре индустриалните стени се накланяха навън, преминавайки в пясъчни плажове.

Подводницата забави издигането си и се понесе напред, докато пясъкът отново не започна да се вихри на няколко стъпки под Грей. Джак се загледа в малък монитор на контролния панел. Грей надникна над рамото му и зърна света горе — Джак беше извадил цифровия перископ.

— Изглежда чисто — заключи пилотът.

Гъргоренето на двигателите утихна напълно — и секунди по-късно носът на подводницата леко опря в пясъка.

— Аз съм дотук — обяви Джак, обръщайки се към останалите. — Горният люк стърчи на пет-шест сантиметра над водата. Ще измокрите само обувките си, докато слизате на брега.

Оказа се, че греши. Когато излезе на твърда земя, Грей бе мокър от коленете надолу. Сейчан не се беше отървала по-леко. Тъкър слезе последен с помощта на Ковалски. Двамата заедно измъкнаха Каин от подводницата.

Грей събра екипа си под група палми, посадени на брега на тъмното езерце. Трудно беше да повярват какво се крие под спокойната повърхност — индустриален ад от стълбове, канари и баласт. Подводният свят беше рязка противоположност на света отгоре.

Ковалски се присъедини към групата. Погледът му обходи района около езерцето и ченето му увисна.

Край тях имаше полегати хълмчета, покрити с грижливо подстригана трева. Тук-там стърчаха групи палми. Отвъд парка се издигаха небостъргачи и кули, образуващи палисада от стъкло и стомана. Някои сгради бяха тъмни, наобиколени от кранове, в различни стадии на завършеност. Други се извисяваха в небето с блеснали прозорци и окъпани в светлина.

В самия парк около тях имаше участъци съвсем късо окосена трева с флагчета с номера. Сребристата лунна светлина осветяваше и пясъчни капани.

— Дебаркирали сме на проклето игрище за голф — поклати глава Ковалски.

„Така си е“.

Грей се върна при езерцето, което имаше много предназначения — елемент от ландшафта, водна преграда и съществена част от конструкцията на острова.

Джак остана на борда на „Дух“ и се беше подал наполовина от люка. Посочи с палец към средата на езерцето.

— Ще чакам точно под повърхността, но ще оставя перископа вдигнат. Ако не успеете да се върнете тук, използвайте сигналното устройство. Просто го включете и ще ви намеря.

— Благодаря — потупа джоба на ризата си Грей, за да покаже, че устройството е у него.

Джак се поколеба, преди да се скрие. Изглеждаше леко смутен, сякаш искаше да попита нещо, но не му стискаше.

— Какво има? — попита Грей.

Джак въздъхна.

— Може би не ми е работа, но… как я кара Лиза?

Грей вече бе разговарял с Пейнтър в Дубай, така че знаеше ужасното положение на Лиза и Кат. Тревогата за приятелите си оставаше като тежест в стомаха му. Джак обаче не питаше за това. Грей прочете истинския въпрос в очите му.

„Щастлива ли е от живота си?“

Грей отвърна толкова честно, колкото можеше, но по отношение на директния въпрос на Джак предпочете да излъже.

— Справя се страхотно.

2 юли, 17,46 ч.

Чарлстън, Южна Каролина

„Иди на безопасно място… не на улицата, но сред хора“.

Думите звъняха в главата на Лиза. Болката пронизваше крака й на всяка стъпка, докато бързаше по Ийст Бей Стрийт. Правеше всичко по силите си да скрие куцането си. Следобедното слънце я печеше безмилостно.

Когато Пейнтър й изкрещя по телефона да се маха от стаята, не се бе поколебала нито за миг. Всяка сутрин тичаше по шест километра, повечето вечери се занимаваше с йога, а брат й, който беше професионален алпинист, я бе научил и на няколко щури трика.

В паниката си и в желанието да освободи ръцете си, тя пусна мобилния телефон, обърна се и се втурна към балкона. Чу как вратата се отваря с трясък зад нея, но вече бе излетяла през френската врата и се прехвърляше през перилата. Хвана се за парапета и се спусна на ръце надолу по железата, след което скочи на тротоара.

Макар да носеше удобни обувки, падна достатъчно тежко, за да изкълчи левия си глезен. Погледна нагоре и видя маскиран нападател, надвесен над парапета. Той вдигна пистолет, но Лиза се хвърли под балкона. Отгоре се разнесоха викове, последвани от изстрели.