Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Ефектът беше изнервящ. Прозрачната боросиликатна обвивка позволяваше панорамен изглед към водите наоколо. „Все едно сме във въздушен мехур“ — помисли си той. И това не беше далеч от истината.

„Дух“ беше по същество стъклен цилиндър със заострени краища и двигател, захранван от акумулатор с водородни клетки. Самите електрически, механични и машинни системи играеха ролята на екзоскелет около мястото за пътниците.

Привлечени от светлината, от време на време ги доближаваха любопитни морски обитатели, зяпваха с изцъклени очи необичайната гледка и изчезваха обратно в мрака.

Грей можеше да си представи какво виждат.

Подводницата му напомняше за неоновите тетри, които бе отглеждал като момче. Можеше да лежи часове наред в леглото си и да гледа как малките рибки се стрелкат напред-назад в аквариума си. Тетрите бяха известни най-вече с пъстроцветната си окраска във всички тонове на дъгата и с червените си ивици, но Грей винаги се захласваше от прозрачната им кожа. Гръбнакът им, ребрата, дори мъничките им трептящи сърца бяха изложени на показ пред света. В момента се чувстваше разголен по подобен начин, все едно е бил погълнат от гигантска стъклена тетра.

Все пак трябваше да признае, че панорамата беше зашеметяваща.

Един от пътниците не беше толкова впечатлен.

— Адски е сбъркано — заяви Ковалски. Беше седнал срещу Грей; големият мъж бе опрял едната си длан на стъклената стена, а другата на тавана. Взираше се между краката си. — Колко време ще продължи това? Ами ако останем без въздух?

Грей разбираше, че мястото е тясно, особено за човек с размерите на Ковалски. Джак управляваше подводницата от единственото кресло на носа. Четирите стола отзад почти не оставяха място за движение. Дори Каин трябваше да се настани в скута на Тъкър, гледаше задъхано навън с блеснали очи и целият трепереше.

Сейчан седеше зад Ковалски и сега постави ръка на рамото му, за да го окуражи.

— Успокой се. Имаме предостатъчно въздух. — Потупа гърба му. — Аз бих се безпокоила повече, ако се появи теч.

Ковалски моментално започна да се върти и да оглежда ококорено стените.

Грей я изгледа кръвнишки. Паникьосан бик в това тясно пространство беше последното, което им трябваше.

— Още колко? — изстена Ковалски.

Отговорът дойде откъм носа.

— Трябва да прекосим целия Свят, за да стигнем до целта си.

Джак чукна някакъв бутон на тъчскрийна пред себе си. Върху стъклото над уредите за управление светна екран, показващ карта на повърхността със стотици малки острови, образуващи силуетите на седемте континента.

Грей се сети, че това е друг дубайски проект. Светът беше едно от най-новите начинания на града — държава — триста миниатюрни острова, предлагани за продан на частни купувачи. Реализацията на проекта обаче бе застрашена от финансови проблеми. Островите си оставаха предимно пусти, а морето вече бе погълнало някои от тях.

Червена точка на екрана отбелязваше самата подводница, която се движеше между изкуствения архипелаг.

Отвън се появи тъмната могила на един от малките острови. Докато го заобикаляха, голям скат, стреснат от преминаването им, изскочи ненадейно от пясъка и изчезна в мрака. Появиха се други морски форми на живот, които ставаха по-многобройни, докато се носеха през плитчините около малките острови — раци отшелници се щураха по пясъчното дъно, розови анемонии и зелени водорасли се поклащаха на теченията, самотна баракуда мина като торпедо покрай тях, ята малки рибки проблясваха и се стрелкаха в зашеметяващи разноцветни вихри.

Внезапно Тъкър изруга. Каин излая.

Грей се обърна и видя няколко риби чук, които се появиха ненадейно от мрака и профучаха над тях. Всички неволно се снишиха. Акулите не представляваха реална заплаха, но им подействаха отрезвяващо и им напомниха за опасностите, които ги очакваха.

След още няколко мълчаливи минути Светът остана зад тях.

Откритото море ги очакваше.

„Дух“ се носеше в мрака и плавно се спускаше в дълбините. Континенталният шелф остана назад. Докато се потапяха, смътното сияние на луната постепенно угасна. Вече единствената светлина идваше от прожекторите им.

И дори тя трябваше да помръкне.

— Продължаваме на тъмно — предупреди ги Джак. — Под седалките ще намерите очила.

Преди Грей да успее да намери своите, всички външни лампи угаснаха. Чернотата ги погълна. Ковалски изпъшка. Единственото осветление в подводницата идваше от конзолата, като дори то беше помръкнало.