Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Грей напипа каишката на очилата за нощно виждане и ги извади. Щом ги нагласи на очите си, светът отвън се появи отново, този път осветен от инфрачервените светодиоди, разположени по носа на подводницата. Очилата можеха да улавят този спектър на светлината и превръщаха света в сива сянка на предишната пъстрота.

— Не искам да приближаваме Утопия с включени прожектори — обясни Джак. — Макар да сме под вода, някой може да ни види. За щастие не се нуждаем от светлини. Включих военноморската инфрачервена система заради нощните потапяния. Така нахлуването в света на дълбоководните обитатели не е толкова грубо.

„И е много удобно, ако искаш да останеш невидим, като сега“.

Планът беше да се промъкнат под системата за сигурност на острова. Радарната защитна система имаше за цел да не позволява пиратски кораби като онези в Сомалия да стигнат до острова незабелязани. Освен това имаше въоръжена охрана, която следеше кейовете и бреговата линия, а водите около острова се патрулираха от малки бързоходни катери.

Пейнтър и Джак вече бяха избрали алтернативна точка на влизане, но първо трябваше да стигнат до нея.

„Дух“ продължи да плава още двайсетина минути, носейки се бързо с тихо бълбукане на двигателите. Джак го управляваше с педалите и джойстика над морското дъно, над гъмжащи от живот рифове и ивици гол пясък.

Разположен на петнайсет километра от брега, остров Утопия бе построен във води с дълбочина осемдесет метра. Представляваше инженерно чудо, първият изкуствен остров в открито море. Дисплеят върху предното стъкло продължаваше да отбелязва маршрута им от птичи поглед. В горната част на екрана се появи единият лъч на острова с форма на звезда и бавно запълзя надолу. Подводницата наближаваше целта си. Появиха се още части от острова, разкривайки уникалната му форма.

Но формата далеч не беше най-уникалното в случая.

Когато наближиха върха на лъча, от мрака изникна масивен бетонен пилон, широк двайсет метра. По-нататък имаше цяла гора от подобни стълбове. Именно те бяха тайната на Утопия.

Той не беше толкова остров, колкото масивна фиксирана платформа със суша върху нея.

Грей беше чел историята на Утопия. Проектирането не беше нещо ново или революционно, а се основаваше на технологии, развити и патентовани преди много години; на същия принцип бе изградена и нефтената платформа „Хиберния“, построена при брега на Нюфаундленд през 1997 г. Същите инженери и строителна компания бяха наети като консултанти за дубайския проект.

В много отношения Утопия беше по-лесна за изпълнение. Нефтената платформа бе построена в по-дълбоки води и неспокойно море, открито за атлантическите ветрове и айсберги. Тук морето бе по-спокойно и стихиите не бяха така свирепи. Освен това мястото беше избрано поради минаващия крайбрежен хребет. Скалата беше подсилена и надстроена с камъни и пресован пясък, за да се получи защитен лунен сърп, простиращ се на шест и половина километра.

И пет години по-късно от морето се бе появил нов остров.

— Сега започва трудната част — каза Джак.

Той поведе „Дух“ в гъстата гора от масивни железобетонни пилони, поддържащи острова. Колоните се издигаха от морското дъно, разположени сред купчини грамадни камъни и планини баласт. Джак намали скоростта и подводницата запълзя напред.

Грей проточи врат и се загледа през прозрачния покрив. В далечината успя да различи дъното на платформата. Представи си смазващата тежест над тях и издигащите се корпоративни кули от горната страна.

Ковалски изстена.

Този път Сейчан не му се подигра.

Подводницата внезапно се разклати и се наклони на една страна.

Джак изруга, сграбчи уредите за управление и изправи съда.

— Извинявайте — рече той. — Теченията тук са гадни. Един от помощните източници на енергия на острова представлява серия турбини, задвижвани от приливите и отливите. Именно те правят маневрирането тук доста забавна задача.

Изминаха още пет мъчително дълги минути. Островът с форма на звезда бе широк близо три километра, но те трябваше да преодолеят само четвърт от това разстояние под масивното му туловище. Въпреки всичко, пътуването опъна нервите им докрай.

— Сонарът твърди, че сме стигнали — посочи нагоре Джак.

Всички се загледаха натам. Далеч над тях в мрака светеше мъничка звезда. Джак се насочи към нея, като се движеше по спирала около една колона.

С издигането звездата ставаше все по-голяма и по-ярка. Накрая се оказа, че е процеп в платформата. Няколко подобни процепа бяха оставени от инженерите и служеха като точки за освобождаване на налягането. Градските архитекти пък се бяха възползвали от тях и ги бяха превърнали в различни елементи от дизайна.