Джеймс Ролинс - Кръвна линия

— Като нощни пеперуди около лампа — каза Пейнтър. — Отдалечават се и пак политат обратно. Отново и отново.

Джейсън сви рамене.

— Вероятно мога да потвърдя, че това е изключение дори за фамилия като Гант, но ще ми отнеме време, докато намеря годна за сравнение династия. Въпреки това не съм сигурен какво значение има това.

Пейнтър също не бе сигурен — но дишането му стана по-дълбоко, притокът на адреналин се усили, сякаш беше застанал на ръба на пропаст.

„Нещо…“

Погледът му остана прикован към екрана и бавно въртящата се матрица. Чувстваше, че този мъглив облак по краищата на генеалогичната карта има някакъв модел. Просто му трябваше ключ, за да го разкрие.

„Какво пропускам?“

3 юли, 4,16 ч.

Териториалните води на Дубай

Нагазил до гърдите, Грей вървеше към входа на Бурдж Абаади. Останалите чакаха до стълбището, готови да побягнат нагоре, за да се спасят от надигащата се вода.

Зад стъклената стена град Утопия бавно потъваше. В няколко сгради още работеше аварийното осветление, което бе на акумулатори. Иначе островът тънеше в мрак. Черните вълни се носеха през парка и се разбиваха в стъпалата на кулата. Навсякъде плаваха опасни отломки — греди, пластмасови кошчета за боклук, дори една палма, която още беше в саксията си. Теченията представляваха не по-малка заплаха.

Грей си представи как цялата платформа потъва, смазвайки наводнените пилони с тежестта си. За времето, през което успя да прекоси лобито, нивото на водата се покачи с още една стъпка. Трябваше да се махнат от потъващата кула, преди потапянето на острова да се превърне в устремен полет надолу — или по-лошо, цялата платформа да се килне настрани и да събори сградите като залитнал келнер с поднос в ръка.

Не знаеше дали Джак Къркланд е жив, дали е оцелял при цялата пиротехника под платформата. С надежда за най-доброто Грей бе активирал насочващото устройство, което му беше дал Джак, и го бе оставил на Ковалски, който още носеше Аманда.

Но не разчиташе единствено на надеждата.

Загледа се към целта си зад вратите на кулата.

Тя се намираше от другата страна на парка. Покривът на жълтия „Хъмър“, зад който се бяха скрили по-рано, все още беше над водата, но не той беше целта на Грей. Нямаше да заминат с кола от острова.

Зад масивния джип се поклащаше лодка със същия цвят като колата. Водата я беше издигнала от каросерията. Моторницата все още беше завързана, но някой не я беше застопорил както трябва.

Грей имаше нож на колана и можеше да среже ремъците. Надяваше се, че ще успее да запали двигателя, но ако не друго, съдът поне плаваше. Предпочиташе това, отколкото да останат сред отломките, изцяло във властта на теченията и вълните.

Стигна до входа и натисна вратата с рамо. Завъртането на наполовина потопената преграда се оказа сериозно предизвикателство, но тя бавно подаде. Успя да я отвори достатъчно, за да се измъкне навън.

Разбушувалите се течения се опитваха да го откъснат от стълбището, водещо надолу към парка. Успя да се задържи само защото се беше вкопчил в дръжката на вратата.

Викът го накара да се обърне.

Грей впери поглед назад към лобито.

Сейчан стоеше на стълбите с останалите. Водата продължаваше да ги гони нагоре по спиралното стълбище и като че ли вече се надигаше по-бързо. Пръстите на Грей едва докосваха мраморния под. Но не потопът я беше разтревожил.

Тя посочи към града.

— Светлини! Идват насам!

Грей се обърна, като се държеше за дръжката.

Три светлини се носеха към Бурдж Абаади по централния булевард, минаващ по дължината на единия лъч на звездата. Движеха се на зигзаг и очевидно претърсваха района.

Скутери.

Грей се съмняваше, че е някаква спасителна операция. „Не и на този остров, не и при тези собственици“. Най-вероятно бяха изпратили контингент от флота, който патрулираше водите около острова. Искаха да са сигурни, че никой от нападателите на тайната база не е оцелял.

— Скрийте се! — извика Грей на Сейчан. — И се движете, ако е нужно!

Сейчан кимна и махна на групата да се изкачи нагоре по стълбището.

Времето изтичаше. Грей погледна своята клатеща се цел и се гмурна в неспокойните води. Теченията го задърпаха, теглеха и подмятаха тялото му, но след като успя да се отдалечи от стените на кулата, силата на водата намаля. Изкара глава на повърхността, намери целта си и заплува към нея с мощни замахвания.

Потопените препятствия се оказаха по-сериозно предизвикателство. Докато Грей пресичаше парка, кракът му се оплете в клоните на едно дърво и трябваше да положи доста усилия, за да се освободи.