Джеймс Ролинс - Кръвна линия

И през цялото време държеше под око приближаващите моторници.

Даде си сметка, че няма шанс да се добере до джипа, преди патрулът да стигне кулата. Все пак водата беше тъмна и в нея плаваха куп отпадъци. Можеше да се промъкне незабелязано, стига да внимава. След това щеше да изчака патрула да си тръгне, да освободи лодката и да спаси другарите си.

Такъв беше планът му, преди сигналните ракети да полетят в небето от лодките и да засияят над потопения парк. Над главата му се родиха нови звезди, увиснали на малки парашути, които пламтяха в алено и превръщаха нощта в адски здрач, а водата придоби ръждиво-червен оттенък.

Грей затърси прикритие, преди лодките да са стигнали до него. На десетина метра от него плаваше дълъг сандък, който бавно се въртеше в течението.

Заплува към него, загребвайки мощно с ръце.

Воят на двигателите се засили.

Грей стигна сандъка и се вкопчи задъхан в ръба му. Продължи да следи лодките, които се движеха по потопения булевард и из парка. След това моторниците се разгърнаха.

Грей се притисна в скромното си прикритие.

Врагът се беше разделил и трябваше да внимава сандъкът да остава през цялото време между него и патрула. Зарита с крака, теглейки го със себе си, като внимаваше да не се движи прекалено бързо и да създава впечатлението, че това е поредният боклук, понесен от водата.

Точно тогава две лодки се обърнаха към него и се разделиха — не нарочно, просто чиста случайност. Грей се потопи и мина под сандъка. Ръцете му сляпо заопипваха къде да се хване, докато моторниците отминат.

Дланите му не откриха дъно. Сандъкът беше отворен отдолу. Грей посегна нагоре и откри, че има въздушен джоб. Изплува в него и пое дълбоко дъх в мрака. Пръстите му напипаха мека тапицерия по вътрешната страна.

Изведнъж разбра в какво се е скрил.

Представи си ковчега, използван за транспортирането на Аманда дотук, положен върху каросерията на пикап. Явно е бил понесен от надигащите се води и капакът му беше паднал.

Водата изсветля от двете му страни, когато моторниците минаха покрай ковчега с включени прожектори.

Грей изчака да се отдалечат и отново заплува през парка, скрит под ковчега. Не знаеше дали този начин на придвижване беше добър или лош знак. Продължи напред, като бавно се носеше към лодката. Надяваше се, че когато стигне там, патрулът вече ще си е отишъл.

След още половин минута тишина Грей рискува да излезе навън, за да прецени траекторията си през парка.

Точно показа главата си на повърхността, когато оглушителен рев го накара рязко да се обърне. Впери поглед към Бурдж Абаади. Трите лодки бяха обърнати към входа. Струя дим избълва от централната моторница, разсече кървавата нощ и се заби в многоетажната стъклена фасада. Експлозията на ракетния експлозив разтърси лобито. Отгоре заваляха стъкла като стотици проблясващи гилотини. В небостъргача зейна широка дупка.

Два двигателя зареваха и моторниците се понесоха през отвора в тъмното лоби. След като се озоваха вътре, нова ракета блесна като червено слънце.

Грей се надяваше останалите да са намерили прикритие и патрулът да направи само повърхностна проверка, преди да излезе от кулата.

Междувременно той имаше друга мисия за изпълняване.

Преди да успее да се обърне, във водата се усети зловеща вибрация. Повърхността й затрептя.

С тежък стон светът започна да потъва около него. Кулите започнаха да се спускат по-бързо, етаж след етаж. Последните върхове на дървета изчезнаха под водата. Навсякъде забълбукаха мехури, последното издишане на давещата се Утопия.

В другия край на парка дупката във фасадата на Бурдж Абаади се беше превърнала в снишаваща се арка.

Само една моторница профуча през нея, а хората на борда се снишиха под острите стъклени зъби.

Втората лодка остана уловена в капан вътре и кръжеше безпомощно зад стъклото, докато отворът изчезваше. Патрулите отвън се опитаха да изстрелят нова граната, но докато се приготвят, цялото лоби беше потънало.

Грей се обърна към целта си — знаеше, че вниманието на екипажите ще бъде насочено към другарите им.

Хамърът и моторницата бяха изчезнали под водата.

Той стигна до мястото, където се намираха, пое максимално дълбоко дъх, обърна се и се гмурна в кипналата вода. Под неспокойната повърхност имаше само мрак.

Грей се насочи към черните дълбини.

Сейчан се мъчеше да се изкачи по-високо.

Надигащата се вода ги настигаше, поглъщаше спиралното стълбище под групата. Но това не беше всичко. Няколко етажа по-надолу аварийното осветление открои тъмни сенки, които също се катереха панически нагоре. Екипажът на уловената в капан лодка се мъчеше да се измъкне като тях, тичаше нагоре, по-далеч от следващата ги вода.