Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Пейнтър подозираше, че Лиза и Кат са скрити някъде сред аленото поле.

А това беше силно предизвикателство.

Фамилията Гант бе пристигнала на бреговете на двете Каролини един век преди основаването на страната и бе създала град Чарлз Таун, който по-късно станал просто Чарлстън. Богатството и властта им растели бързо благодарение на връзките им със Стария свят, както в Англия, така и във Франция. С разрастването на фамилията се разраствало и влиянието й, което започнало да обхваща университети, власти, военни институции и банкови кръгове.

И голяма, част от това богатство се превърнало в земя.

В началото на миналия век се говорело, че Гант можели да яздят от единия край на щата до другия — от бреговете на Чарлстън през низините и нагоре към планините Блу Ридж, без нито веднъж да излизат от собствената си територия.

Днес Гант можеха да прекарат стадо говеда през щата и да твърдят същото.

Пейнтър разтърка слепоочия, изумен от богатството и властта, която се беше изправила срещу малката му група. Как можеха да се надяват на успех срещу толкова здраво окопана сила? И ако врагът научеше, че Сигма продължава да го разследва тайно, каква щеше да бъде реакцията му?

Можеше да се досети. През 146 г. пр.н.е. Рим унищожил Картаген, като разграбил града, изгорил го, поробил оцелелите и дори осолил земята, за да е сигурно, че там вече няма да порасне нищо.

Пейнтър очакваше нещо по-лошо и от това.

Джейсън Картър, който се бе превърнал в негова сянка, се появи на прага.

— Директоре, поискахте да ви уведомя, когато приключа с онзи проект.

— Готов ли си? Вече?

— На нашия компютър. Но мога да ви покажа.

Пейнтър стана и отстъпи стола на главния анализатор на Кат. Хлапето побърза да заеме мястото. Затрака бързо на клавиатурата и зареди родословното дърво на клана Гант. Пейнтър беше поискал експертната му помощ за изграждането на по-детайлна версия, съобразена с неговите специфични параметри.

От самото начало нещо в родословното дърво на Гант не му даваше мира. Имаше чувството, че пропуска някакъв жизненоважен детайл. Подозираше за проблема, но не знаеше какво означава той и дали изобщо означава нещо. Единственият начин да се увери бе да създаде генеалогична презентация, която не пропускаше нито една подробност.

Искаше пълната картина — и беше помолил Джейсън да я състави.

Щракане на мишката и триизмерната диаграма се появи на екрана. Потомци и роднини образуваха монументален гоблен, отделните нишки се разклоняваха и събираха в продължение на две столетия, до времето на основаването на страната.

Трудно бе да се получат надеждни сведения за по-ранния период.

Но явно не и за Джейсън.

— Добре, директоре, знам какво поискахте, но си позволих да потърся още един век назад — просто за по-пълна картина.

„Искам да клонирам това хлапе“.

Пейнтър се наведе към екрана.

— И си успял в същото време да разшириш търсенето настрани.

Джейсън кимна.

Пейнтър беше прекарал часове в изучаване на графиката и най-сетне бе разбрал какво го гризеше. Някои нишки показваха фамилни линии, които се отделяха и вплитаха в основната генеалогична матрица — далечни братовчеди се женеха отново за роднини. За такъв богат род това не беше необичайно — инбридингът на власт и кръв беше типичен за аристократите.

Но тези нишки във фамилия Гант го тревожеха, защото изглеждаха твърде много, дори за подобна династия. Изглеждаха подозрителни. Пейнтър нямаше как да не им обърне внимание, за да се опита да разбере какво могат да разкрият те.

Помоли Джейсън да разшири генеалогичното търсене настрани от основното дърво и да проследи всички нишки. Освен това му заръча да гледа за нови и по-конкретно за такива, които се отделят още повече, преди да се върнат в лоното на Гант.

— Покажи ми — каза той.

— Подгответе се. Графиката е огромна. Няма да се виждат отделни имена, само точки.

— Направи го.

Джейсън чукна няколко клавиша и първоначалната матрица, конструирана от Пейнтър, се смали до размерите на юмрук. Имената изчезнаха и се превърнаха във възли в мрежа, звезди в галактика. Около ядрото на галактиката заблестя мъглива корона от нови точки, които го обкръжаваха и в същото време бяха част от него.

Пейнтър прокара пръсти през новите спирални ръкави на галактиката.

— И всички тези точки показват къде някоя нишка от дървото се е отделила от другите…

— … Само за да се върне по-късно обратно — потвърди Джейсън. — Средното отклонение е две поколения, но в няколко случая има отделяне за пет или шест. Двама от блудните роднини, върнали се във фамилията, са седемнайсети или осемнайсети братовчеди. Но въпреки това са се върнали.