Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Сейчан искаше да остави три етажа между своя екип и водата, преди да напусне стълбището и да се опита да стигне до прозорците.

Имаше обаче и друг проблем. Напълно беше изгубила ориентация. При липсата на електричество етажите бяха престанали да се въртят и бяха спрели в някакво грубо подобие на тирбушон. Подови нива започваха във всички посоки. Самото стълбище също допринасяше за дезориентацията й. Вече нямаше представа от коя страна на сградата би трябвало да е Грей.

Отдолу проехтя изстрел.

Сейчан се намръщи и погледна.

Патрулът беше открил огън.

Първата й мисъл беше: „Какво си мислят, че могат да уцелят кучите синове?“, последвана от: „Майната ви“.

Но щом искаха да си играят, тя нямаше нищо против да елиминира няколко проблема.

— Ковалски! Действай!

— Както кажеш.

Ковалски беше метнал Аманда през рамо и бръкна в джоба си, без да спира да тича. Остави топчетата да изпопадат между пръстите му като трохи по стълбите.

Сейчан гледаше надолу и изчака сенките да стигнат до тях.

— Сега! — извика тя.

Ковалски натисна бутона и детонира последното си топче С-4. Взривът отнесе водача, а оцелелите се дръпнаха от зейналата дупка в стъкленото стълбище. Озоваха се в капан и нямаше как да продължат нагоре.

„Съжалявам, приятели. Вие започнахте първи“.

Сейчан продължи подлудяващата борба със стъпалата. След още няколко завоя чу писъци отдолу.

Използва ги, за да прецени разстоянието до водата. Или нивото се покачваше по-бързо, или те бяха забавили крачка. Така или иначе, губеха преднина.

— Следващият етаж! — извика тя на Тъкър. — Намери най-краткия път до външните прозорци.

Щом стигнаха етажа, Сейчан се втурна напред заедно с водача и неговото куче, като се молеше наум. Тъкър зави по дълъг коридор.

— Насам! — извика той. — Има балкон в края!

— Стреляй в ключалката! — закрещя Сейчан.

Нуждаеха се от всяка секунда.

Спринтира, следвана от Ковалски. Гигантът не изоставаше, макар да бе натоварен с Аманда. Трябваше да му се признае, че е чудесен работен кон.

Отпред изтрещяха изстрели.

Сейчан настигна Тъкър и Каин точно когато водачът отваряше плъзгащата се стъклена врата. Широкият балкон ги очакваше. Всички изтичаха на него.

Сейчан отиде при парапета. Надигащата се вода кипеше един етаж под тях. Боеше се от две неща, ако се наложеше да се хвърлят във водата. Ако не скочеха достатъчно далеч, мъртвото течение, причинено от потъващата кула, можеше да ги завлече надолу. А дори да успееха да се отдалечат на достатъчно разстояние, в тези неспокойни води имаше акули — и то не само такива с перки.

Едната патрулна лодка се поклащаше във водата вдясно от тях, недалеч от балкона.

Нямаше никакъв шанс да й избягат, а плясъците им най-вероятно щяха да привлекат вниманието на преследвачите.

Сейчан затърси с поглед из потъващия град.

„Къде си, Грей?“

„Хайде, хайде…“

Грей режеше слепешком найлоновото въже с ножа си. Въздухът му свършваше — отне му много време да намери лодката в черните дълбини, все още завързана за каросерията. Заради плаваемостта въжетата се бяха опънали силно. Нямаше начин да ги откачи от халките.

Вече беше прерязал предните въжета и сега носът на моторницата се бе вирнал към повърхността. Хванал се с едната ръка за щурца, Грей работеше усилено. Налягането в ушите му се повишаваше — островът потъваше и го увличаше надолу заедно с лодката.

Продължи да реже като побъркан, а дробовете му сякаш щяха да се пръснат.

„Мръсен, упорит кучи…“

Отгоре блесна светлина и озари водата. Тъмна сянка увисна на повърхността, очертана от сиянието на собствените си прожектори. Чуваше се бавно пърпорене на двигател.

Грей зачака, въпреки че дробовете му горяха.

Щом сянката се озова точно над него, преряза последните нишки. Освободеният скутер полетя нагоре, превръщайки се в задвижван от плаваемостта таран.

Сейчан гледаше как моторницата приближава и се озовава на петдесет метра от кулата. Един от екипажа извика, друг насочи автомат. Бяха ги забелязали. Гърмежът отекна над водата. Куршумът рикошира в парапета на балкона.

Сейчан приклекна.

Бяха изложени на показ на балкона, но нямаше къде да отидат. Водата Пълзеше с рев нагоре по кулата и обещаваше единствено бърза смърт от удавяне.

Сейчан отвърна на стрелбата — и в този миг някакво допотопно чудовище изригна от морето и блъсна моторницата. Силата на удара пропука корпуса и преобърна лодката. Екипажът полетя във водата.