Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Пред тях сградата започна да пада по-бързо, проходът под нея ставаше все по-тесен.

Но Грей вече беше взел решение.

— Долу! — извика той.

Пръстите на Сейчан се впиха болезнено в ръката му, когато тя приклекна, притискайки с другата си ръка Каин.

Скутерът стигна отвора и полетя под падащата кула сред дъжд от стъкло. За няколко секунди светът се изпълни с писъка на разкъсвана стомана и оглушително стържене на бетон.

Сякаш излязъл от релси влак се преобръщаше над главите им.

След това изхвърчаха на открито…

… точно когато кулата се срути в морето зад тях, вдигайки огромна вълна, която ги захвърли заедно с други отломки далеч към тъмните води.

Само дето тези води не бяха напълно тъмни.

Кордон от светлини блокираше морето на триста метра пред тях. Успяха да различат катер с размерите на яхта.

Охраната на острова беше организирала блокада.

Грей намали скоростта.

— Може да не са ни видели — каза Сейчан.

Той я изгледа със съмнение. Насочи отново вниманието си напред и страховете му се потвърдиха.

Три светлини се отделиха и се насочиха към тях.

Грей завъртя скутера и се понесе в обратната посока. Там имаше още светлини, други съдове от блокадата. Но не те бяха целта му. След като спечели известна дистанция, той зави зад някакво плаващо дървено скеле.

— Не ми се вярва, че ще успеем да се скрием тук — каза Ковалски.

Грей стана и посочи през борда.

— Всички навън.

Сейчан сграбчи ръката му.

— Какви си ги намислил? Можем да им избягаме.

— Не и ако сме толкова натоварени — бързо отвърна Грей. Посочи таблото. — Горивото ни почти е свършило. Нямаме достатъчно, за да стигнем до сушата.

— Тогава какво смяташ…? — Сейчан го изгледа твърдо. — Решил си да ги залъжеш.

— Това е най-добрият шанс за Аманда. Свалям ви тук, бягам и ги карам да ме преследват колкото се може по-дълго. — Той посочи Ковалски. — Устройството на Джак Къркланд е у теб. Може да е оцелял и да се добере до вас. Ако не…

Ковалски погледна дъските.

— Ако ли не, ще построя лодка.

— Постарай се — каза Грей.

Останалите бързо свалиха обувките и горните си дрехи. Тъкър махна бронежилетката на Каин, за да може партньорът му да се движи по-свободно.

Оставиха Аманда в болничното й облекло. Тя започваше да излиза от упойката, но си оставаше вцепенена. Грей се боеше, че е на път да изпадне в шок. Изобщо не му се искаше да я оставя насред морето, но какъв друг избор имаха?

Помогна на Тъкър и Ковалски да я свалят през борда. Поне водата тук беше по-хладка в сравнение с онази долу.

— Дръжте главата й високо — предупреди ги той.

Каин цопна до тях.

Грей се обърна към Сейчан. Тя бе останала облечена, със скръстени на гърдите ръце.

— Не идваш с мен — каза той, след като разбра намерението й.

— Напротив, идвам.

— Няма и двамата да се жертваме.

Тя се намръщи и го изгледа, сякаш беше побъркан.

— Кой е казал, че смятам да се жертвам? Искаш да отвлечеш вниманието им, за да не си врат носовете тук. — Сейчан посочи купчината дърва. — Видя ли големия съд? Онзи патрулен катер?

— Да.

— Време е за смяна на ролите. — Тя повдигна вежда.

— Сега ние ще си играем на пирати.

Тъкър вече не чуваше воя на скутера. Беше наблюдавал първоначалното преследване, видя как Сейчан и Грей завиват и увличат триото след себе си, минавайки по края на блокадата.

Надяваше се планът им да проработи, но самият той също имаше мисия — да осигури безопасността на Аманда. Беше я взел от онази хирургическа маса и сега чувстваше още по-голяма отговорност към нея — особено след като разбра, че от бързане да се измъкнат е изоставил новороденото й дете.

„Трябваше да я прегледам по-внимателно“.

Но вече не можеше да направи нищо, за да коригира тази грешка, освен да защитава Аманда.

Затова заплува към пластмасовата кофа за боклук, която се носеше във водата. Грабна дръжката й. Планът беше да направи гнездо около скривалището, за да се скрият сред отломките.

На изток небето вече започваше да изсветлява — изгревът наближаваше. Дотогава трябваше да си направят по-добро убежище.

Не очакваше, че ще останат скрити дълго. Може би два часа. Катастрофа с такива мащаби — потъването на цял остров — щеше да предизвика глобален медиен взрив. Скоро тук щяха да пристигнат телевизионни хеликоптери, ловци на интересни събития и новинарски екипи. Едва тогава щяха да могат да изведат безопасно Аманда от скривалището и да потърсят спасение — нещо, което да бъде заснето.