Джеймс Ролинс - Кръвна линия

След това чудовището легна на кила си от въглеродни нишки.

Беше жълтият скутер.

Грей се появи до него. Беше извадил пистолета си и стреля по мятащите се във водата хора, улучвайки трима. Четвъртият вече се носеше безжизнено по повърхността с лице надолу. Пропуканият корпус на моторницата се напълни с вода и изчезна в черните дълбини.

— Грей! — извика Сейчан и замаха с ръка.

Той се обърна към нея — и точно тогава втората моторница излетя от лявата страна на кулата, привлечена от стрелбата. Понесе се към балкона, откривайки автоматичен огън.

Всички се проснаха на пода, но Сейчан знаеше, че не те са истинската мишена. Патрулът просто ги караше да залегнат, за да мине под тях и да се нахвърли върху по-лесната плячка.

„Размърдай се. Грей!“

Грей се прехвърли през борда на скутера и се просна на палубата, за да бъде по-трудна мишена. Втората моторница се появи иззад кулата на Бурдж Абаади.

Автоматичният откос откъсна парчета мрамор от фасадата на балкона.

Другарите му се снишиха. С изключение на един.

Докато моторницата минаваше под потъващия балкон, на него изскочи лъскава фигура. Задните лапи се оттласнаха от парапета. Каин прелетя късото разстояние и се озова между четиримата от патрула.

Ефектът щеше да бъде същият, ако в лодката бяха метнали граната.

Един мъж се хвърли през борда от страх и беше погълнат от водовъртежите около потъващата кула. Каин скочи към гърлото на втори. Водачът на лодката изрева, в паниката си рязко завъртя кормилото и насочи моторницата с пълна скорост към една изкоренена палма, която се носеше наблизо.

Лодката удари дебелия ствол, излетя във въздуха и се преобърна, преди да падне във водата.

Секунди по-късно изплаваха тела — безжизнени или в безсъзнание.

Единственият оцелял се осланяше на уменията си в стил „кучешката“.

Преди смъртоносния сблъсък рязкото изсвирване на Тъкър накара Каин да скочи през борда с високо вирната опашка. Той цопна в по-спокойна вода, но теченията го задърпаха обратно към водовъртежите около кулата. Каин се бореше, обременен от бронежилетката си.

„Не, няма да стане“.

Грей се метна на мястото за управление, намери ключа в предпазния кожух и го завъртя. Боеше се, че двигателят може да се е повредил при потъването, но знаеше също, че този вид джетове бяха проектирани за подобно екстремно отношение към тях. Както и се беше надявал, чу задавено гъргорене, от дюзите на кърмата излетяха водни струи и двигателят изрева похотливо.

Грей превключи на скорост и се понесе към Каин.

„Дръж се“.

Щом се изравни с кучето, той се надвеси през борда и го сграбчи за бронежилетката. С мъка вдигна подгизналата двайсет и седем килограмова овчарка в лодката. Трябваха му и двете ръце, затова пусна кормилото. Останалата без управление лодка се понесе към кулата. Кипналата вода изръмжа гладно, обратните течения всмукваха всичко надолу.

Накрая с последен напън успя да изтегли Каин. Овчарката отърси тежката си козина, размаха опашка и го бутна закачливо.

— Благодаря! — извика Тъкър на Грей.

— Хей, а нас забрави ли? — запротестира Ковалски.

Водата вече беше достигнала до основата на балкона им. Тримата се бяха вкопчили в парапета.

Грей отново пое управлението, обърна и се понесе към тях. Спря лодката до балкона и успя да я задържи на едно място. Тримата прекрачиха перилата и скочиха. Тъкър помогна на Ковалски с Аманда. Тя се размърда, колкото да вдигне ръка и да се опита да зашлеви по-едрия от двамата.

Ковалски бутна ръката й надолу.

— Браво. Значи така ми благодариш, че мъкнах задника ти десет етажа нагоре.

След като всички се настаниха, Грей се отдалечи от потъващата кула.

Скутерът имаше само четири места. Пътниците заедно с Каин бяха шестима, лодката газеше по-дълбоко от нормалното и се движеше бавно и тромаво.

Но все пак не потъваше.

Нещо, което не можеше да се каже за Утопия.

Теченията под лодката се промениха и я завлякоха наляво. Грей се опита да коригира, но положението само се влоши.

„Какво става, по дяволите?“

— Пиърс! — изрева Ковалски, привличайки вниманието му от теченията към небето.

Грей се облещи от ужас.

Кулата на Бурдж Абаади беше надвиснала застрашително над тях.

Грей се огледа трескаво. Всички небостъргачи на острова се бяха килнали в същата посока, сякаш под напора на силен вятър.

„Ох, по дяволите…“

Сейчан също бе разпознала опасността.

— Островът се накланя.