Джеймс Ролинс - Шестото измиране

„Пейнтър, гледай да си прав“.

Много внимателно вдигна Нико и го отнесе при масата. Отпуснатото му тяло изглеждаше много по-леко, сякаш нещо жизненоважно вече го беше напуснало. Остави го и положи длан върху него. Хубаво бе да го докосва отново с голи ръце вместо с ръкавици. Зарови пръсти в козината му.

„Добро куче“.

Постави епруветката с вируса до кучето и вдигна палци към техника.

След няколко секунди машината забръмча шумно и масата с Нико бавно се плъзна през пръстена от магнити. За всеки случай направиха две преминавания.

През цялото време Лиза нервно крачеше напред-назад и си гризеше ноктите.

„Трябва да си направя маникюр преди сватбата“.

— Готово — обяви техникът по интеркома.

Лиза си сложи стерилни ръкавици, грабна спринцовка от пластмасовата масичка и взе кръвна проба от катетъра на Нико. Сложи пробата и епруветката на Едмънд в херметично затваряща се торбичка, остави я до вратата и се дръпна назад.

Едмънд рискува да вземе торбичката.

— Побързай — каза тя.

Той кимна и се втурна навън, за да се върне в лабораторията в хангара.

Това бяха най-дългите десет минути в живота ѝ. Използва времето, за да мине също през скенера, така че да убие евентуалната зараза от Нико, след това седна на масата с него, като сложи главата му в скута си.

Най-сетне дойде обаждането, пуснато през интеркома.

Лиза ясно чу ликуването в гласа на Едмънд.

— Мъртъв е. Направен на каша. Както в чистата проба, така и в кръвта на Нико.

Лиза затвори очи, наведе се над Нико и му прошепна:

— Видя ли какво добро куче си!

Поседя така, за да дойде на себе си, после вдигна телефона.

— Какъв е планът оттук нататък?

На заден план се чуваха спорове и повишен тон. Най-гласовит беше Реймънд Линдал.

— Пак неприятности — каза Едмънд. — Можеш да се досетиш от кого.

Лиза затвори и впери поглед във вратата, като се питаше как да постъпи.

Преди да успее да реши, вратата се отвори и Сара нахълта вътре и викна:

— Чух всичко. Тръгвай веднага. Аз ще наглеждам кучето. Денис ще те закара.

Лиза се усмихна, прегърна я и изтича навън.

Денис подкара пикапа на максимална скорост към хангара. Лиза изскочи навън още преди колата да е спряла напълно. Изтича в хангара и завари Линдал, който стоеше с гръб към нея, лице в лице с главния техник на ядрения екип.

— Придържаме се към първоначалния план, докато не чуя заповед от Вашингтон — каза Линдал. — Всички тези резултати са. предварителни в най-добрия случай. И по мое мнение още са съмнителни.

— Но, сър, мога веднага да променя...

— Никакви промени. Продължаваме според плана.

Лиза застана зад Линдал и го потупа по рамото. Когато той се обърна и на лицето му се изписа изненада, че я вижда, тя замахна и го фрасна в носа. Главата на Линдал се отметна назад и той рухна тежко на пода.

Като се мръщеше от болка, Лиза тръсна ръката си и се обърна към техника.

— Та какво казвахте?

— От онова, което научихме току-що, мога да намаля мощността само до един килотон. Ако взривим бомбата на височина шест километра, което е таванът на дрона, ще се получи електромагнитен импулс с плътност най-малко половин тесла. Ще покрие предостатъчно територия, за да облъчи горещата зона с незначително количество радиация, горе-долу като при зъбна снимка.

— Колко време ще е нужно?

— Мога да се справя преди крайния срок.

Лиза кимна.

— Действайте.

— Ами Вашингтон?

— Аз ще се погрижа за Вашингтон. Вие се заемете с бомбата.

Докато се отдалечаваше забързано, погледна натъртените си кокалчета.

„Определено ще ми трябва маникюр“.

14:45

Рорайма, Бразилия

Докато самолетът се издигаше, Кендъл гледаше как платото се отдалечава. Разполагаха само с минута преди зарядите на Кътър да се взривят и да унищожат зловещия му експеримент в областта на синтетичната биология и генното инженерство.

„И това е чудесно“.

Извърна се от прозореца и насочи вниманието си към кабината. Тя бе пълна с хора. Хеликоптерът на Кътър вече бе излетял с Ашуу и Йори, но едва след като направи два курса, за да превози местните работници в джунглата, по-далеч от опасността.

Кътър лежеше завързан на носилката си. Едната му ръка бе закопчана с белезници за металната рамка. В ръката му беше вкарана игла на система. Дълбоките му рани се нуждаеха от хирургична намеса, но стегнатата превръзка на гърдите щеше да издържи, докато след два часа стигнат Боа Виста, където трябваше да заредят гориво.