Джеймс Ролинс - Шестото измиране

Джена отново седна и зачака. От време на време вирваше брадичка и имитираше пухтенето. Ленивците я бяха видели да се движи по клоните с Йори и сигурно смятаха, че той е нейно дете. Точно затова тя трябваше да донесе малкото. За да може миризмата му да полепне по нея. Да засили усещането, че е майка.

Изминаха десетина минути и тя откри, че ѝ е още по-трудно да мисли. За момент дори забрави защо е тук. Започна да се изправя. И тогава отново забеляза движение. Някаква малка фигура изтича от една пещера отляво.

Йори дотича и се метна върху нея с такава сила, че я събори по гръб.

— Внимавай — дрезгаво рече тя.

Той ѝ помогна да се изправи. Джена се надигна внимателно.

И тогава едър мъжкар изскочи от пещерата и се понесе към нея. Джена избута Йори зад себе си — знаеше, че ако побегне, и двамата ще умрат. Остана на място, разперила ръце, за да прикрие момчето. Държеше главата си извърната настрани, за да не предизвиква мъжкаря.

Мегатерият рязко спря и почти опря нос в лицето ѝ. Дъхът му, вонящ на кръв, месо и ярост, издуха косите от потното ѝ чело. Джена знаеше, че това е същото създание, което я беше проследило до края на поляната.

Ленивецът я подуши от лицето до слабините, след което я побутна с нос — не за да я отпрати, а с нещо като признание, сякаш казваше „и аз те познавам“.

Започна да се обръща и Джена отстъпи крачка назад.

В смълчаната джунгла отекна изстрел.

Ухото на мъжкаря експлодира в пихтия от кръв и козина. Той изрева, завъртя се, цапардоса Джена и я запрати във въздуха.

Втори изстрел го улучи в хълбока.

— Бягай, Йори — изпъшка Джена, като се мъчеше да си поеме дъх след удара.

Вместо това момчето пристъпи да ѝ помогне. Кътър видя това и се втурна приведен към тях, за да защити сина си.

Трети куршум улучи звяра в главата, но отскочи от дебелия му череп. Джена видя Рахеи, легнала по корем при едни нападали камъни до отвесната скала. Сигурно беше изпълзяла до тази позиция много бавно, без да я усетят дори животните.

Кътър сграбчи Йори за ръката и го дръпна назад.

Мъжкарят забеляза движението и нападна.

Джена успя да събори Йори на земята и се претърколи върху него. Кътър посрещна цялата ярост на звяра и беше проснат по гръб, един нокът раздра елечето и ризата, оставяйки кървава следа по гърдите му.

Мъжете зад Кътър откриха огън.

Горкият звяр се приведе срещу залпа, сякаш се мъчеше да устои на силен вятър. Но дори неговото масивно туловище не можеше да понася дълго подобни поражения. Ленивецът потръпна и падна тежко на земята.

Джена и Йори вдигнаха Кътър от земята.

Рахеи скочи от позицията си с лекотата на газела. Очевидно ликуваше за своята роля в повалянето на звяра. Въпреки това държеше под око отворите на пещерите.

От един от тунелите изскочи по-дребен мегатерий, може би партньорка на поваления мъжкар. Рахеи вдигна пушката си и стреля, но куршумът само одраска рамото на звяра. Той спря рязко, замахна с лапа и от лапата излетя нещо, увито в листо. Докато нещото се носеше във въздуха, листото се разви и отлетя настрани. Останалото — нещо малко и черно — улучи Рахеи по бузата.

Тя залитна назад, сякаш беше улучена от куршум. На бузата ѝ се беше лепнала малка черна жаба. Рахеи изпищя, пусна оръжието и задраска лицето си. Успя да махне жабата, но върху кожата ѝ остана кървавочервен отпечатък. Рахеи рухна на колене и се загърчи, сякаш беше получила апоплектичен удар.

Накрая падна настрани и остана да лежи неподвижно. Тя — най-добрата сред ловците — беше убита от нищо и никаква си жаба.

„От отровно творение на Кътър“.

Това сякаш бе знак за другите ленивци, които изскочиха от леговищата си, привлечени от писъка, кръвта и смъртта на един от тях.

Джена и останалите побягнаха през джунглата, гонени от ревящите зверове. Тичаха презглава, без дори да си правят труда да стрелят.

„Няма да успеем...“

Изведнъж зеленият балдахин над тях сякаш се разкъса и лъчите на ослепителното слънце проникнаха в сумрака. Яростни ветрове разлюляха гората. Машината горе ревеше по-силно от всички мегатерии заедно.

Уплашени и объркани, мегатериите спряха, после като един се обърнаха и изчезнаха в сенките.

От машината хвърлиха въжета, по които плавно се спуснаха мъже с тежки автоматични оръжия и защитни брони.

Групата на Кътър бързо бе обкръжена и обезоръжена.

Един от войниците тръгна към Джена.

— Много си трудна за откриване.

И вдигна лицевия предпазител на шлема си. Дори през мъглата Джена го позна — и се усмихна. Заля я облекчение, съпроводено с топлина, която идваше някъде от по-дълбоко, някакво ново и непознато чувство към този храбър мъж.