Джеймс Ролинс - Шестото измиране

„Превърнах се в тяхно гнездо“.

Други също се хранеха с него, забиваха се в краката му, в ръцете, в лицето. Пълзяха под дрехата му, забиваха се през кожата му и влизаха през всеки отвор.

Трите останали пръста на дясната му ръка стискаха малко устройство. Беше го извадил от колана си малко след като беше изоставен тук. Сигурно беше изгубил съзнание за няколко минути, но смъртта нямаше да го отнесе.

Още не.

„Не и докато не направя каквото трябва“.

Палецът му намери копчето за включване на голямото акустично оръдие и го натисна.

В далечината светът започна да вие, оплаквайки собствената си гибел.

„Щом трябва да умра така, нека адът отнесе и цялата земя с мен“.

18:25

Грей запуши уши от акустичната атака, започнала от мястото, от което бяха тръгнали, и изрева:

— Обърни!

Ковалски беше спрял транспортьора на брега на реката, недалеч от взривения мост. Почти бяха стигнали до подстанцията.

„Какво става, по дяволите?“

Дори от такова разстояние канонадата блъскаше всичко и всеки в машината.

Малко по-рано бяха претърсили транспортьора за защитни средства, но откриха единствено меките тапи за уши и бързо си ги сложиха. Сигурно работещият върху оръдието екип беше взел по-надеждните слушалки.

— Няма да стигнем до лагера без по-добра защита — каза Ковалски. — Докато се доберем дотам, ще ни изтекат очите, ако не и мозъците.

Грей знаеше, че партньорът му е прав. Загледа се през реката към светлините на Задния изход.

„Значи всичко зависи от теб, Джейсън. Ти трябва да затапиш това място“.

— Какво правим? — попита Ковалски.

Грей обмисли възможностите.

— Сещам се за един заглушител, който сме пропуснали.

— Какъв?

Грей се надигна, бръкна под седалката и извади нещо.

Ковалски кимна.

— Това трябва да свърши работа.

„Да се надяваме, че и Джейсън е толкова находчив“.

18:26

Стъклата се раздрънчаха и подът започна да вибрира от воя на акустичното оръдие. Стела и Джейсън стояха до прозореца и се взираха през Колизея към светлината до отсрещната стена.

„Нима Грей не е успял да спре Райт?“

Някой бе включил отново голямата чиния.

— Виж долу — каза Стела. — От другата страна на реката има транспортьор.

Джейсън вече беше забелязал двата лъча под тях.

„Но дали са приятели, или врагове?“

Отговорът не беше толкова важен, колкото спирането на ужасния звук, който гонеше обитателите на този свят към повърхността — или от запушването на другия изход.

Джейсън се върна при конзолата. На екрана още примигваше в червено съобщението за грешка от последния му опит с рождения ден на Стела. Не беше опитвал нищо друго — изпитваше смътна увереност, че е прав за паролата.

„Какво пропускам?“

Бързо опита други варианти. Януари се превърна в Ян, 17 — в 17-и. Опита на латински и гръцки — Харингтън все пак ги беше учил.

„Нищо, нищо и пак нищо“.

Джейсън стовари юмрук върху конзолата.

— Има ли нещо около рождения ти ден, което пропускаме?

Стела поклати глава.

— Не се сещам.

Джейсън се помъчи да се съсредоточи, което бе особено трудно поради приглушения писък на акустичното оръдие.

— Според думите ти — каза той — баща ти е държал на детайлите и не си е падал по прищевките.

— Да — каза тя. — Може би с изключение на това място. Антарктида. За него дъното на света винаги е било вълшебно място.

„Вълшебно като дъщеря му...“

И тогава му просветна.

„Разбира се!“

Хората често използваха прост трик, за да направят очевидните пароли по-сложни и в същото време да запазят простотата или значението им. Това решение би допадало особено на някой, чиято единствена прищявка е Антарктида, земята на дъното на света.

Джейсън въведе новата парола.

Екранът светна в зелено.

— Успя! — възкликна Стела.

Джейсън се взираше в приетия код.

3991, ираунЯ 71

Рожденият ден на Стела, но написан наопаки — по същия начин, по който човек трябва да обърне глобуса, за да види добре този континент.

Щракна върху съобщението за приетия код, за да продължи нататък. Отвори се нов екран с прости инструкции. Джейсън ги изпълни дословно и накрая се появи мигащ червен бутон с надпис ДЕТОНАЦИЯ.

Джейсън се дръпна назад и даде знак на Стела да заеме мястото му.

— Ти трябва да го направиш.

Тя кимна, протегна ръка и натисна бутона.

18:28

Когато светът се разтърси, Грей стоеше върху транспортьора. Разнесе се страховит гръм. Той погледна назад към далечната станция — после нагоре към Задния изход.