Джеймс Ролинс - Шестото измиране

— Хес казва, че ядреният взрив няма да повлияе на организма, а само ще го разпръсне на по-голяма площ.

— Трябва да ги спра!

— Направи всичко по силите си. Кат вече работи по въпроса, но знаеш как стоят нещата във Вашингтон. Разполагаме с по-малко от четирийсет и пет минути.

— Тръгвам. — Тя затвори, без дори да се сбогува. Обърна се към Джесъп. — Трябва да изнесем Нико. Той е единствената ни надежда.

30 април, 18:15

Земя Кралица Мод, Антарктида

Дилан Райт изруга заради пропиления изстрел. Дръпна ударника на втората цев, като следеше внимателно съществото пред себе си. Царицата още търсеше тялото на детето си и се бе издигнала по-високо от водата, опипваше брега със светещата си примамка.

Каквато и да бе стрелбата, тя бе престанала така бързо, както беше започнала. Райт я пропъди от мислите си и се съсредоточи върху непосредствената си задача, върху приближаващата се опасност.

Един ловец никога не бива да допуска нещо да го разсейва по време на лов.

Изключи от съзнанието си и бръмченето на преносимото оръдие от дясната му страна, чиято чиния още беше насочена към гнездото. Игнорира яркото хипнотично сияние на примамката. Не обръщаше внимание дори на примитивния ужас в недрата на мозъка си пред лицето на огромното чудовище.

Вдигна пистолета и се прицели в основата на пипалото, където се намираше нервният възел, гарантиращ моментална смърт.

И стреля.

Едрокалибреният куршум улучи дебелото пипало леко отляво. Макар и да не беше идеално, попадението беше достатъчно.

Царицата се надигна в спазъм от водата и тялото ѝ блесна от биолуминесцентна енергия. Устата ѝ се отвори и хилядите закривени зъби лъснаха.

До него Райли отстъпи две крачки назад и се блъсна в Крайстчърч, който изпусна чинията на оръдието и тя изтрака на каменния под, като хвърляше искри.

Макар да бе глух и сляп, видът Volitox бе много чувствителен към електрическите полета и токове — всякакви токове .

Изхвърлените искри предизвикаха рефлексивна атака. Пипалото се стрелна към врата на Крайстчърч. Уви се около гърлото и изгарящата желатинова сфера докосна лицето му. Плътта запуши и войникът закрещя: давеше се от киселината, попаднала в белия му дроб.

Пипалото вдигна Крайстчърч във въздуха, прекърши му врата и го запрати в реката.

Райли побягна покрай Дилан и изчезна в мрака към лагера.

„Страхливец!“

Дилан не помръдна от мястото си, уверен в стрелбата си. Зачака настъпването на смъртта.

Царицата, изразходвала всичките си сили в атаката, се просна на земята и огромната ѝ глава се стовари тежко върху камъка.

Дилан изчака още цяла минута, след което приближи предпазливо с нож в ръка. Извади от раницата си манерка.

Кътър Елвс бе казал, че му е нужна само кръвта на създанието.

„Лесна работа“.

Прободе звяра в хълбока, напълни алуминиевия съд с черната течност и завъртя капачката.

„Мисията е изпълнена“.

А сега да се маха оттук.

Чу тропот на крака, засилваше се. Надникна над мъртвото туловище и видя, че Райли се връща.

Явно младокът бе открил, че на света има и нещо като кураж. Но за съжаление само кураж не стига.

Изтрещя изстрел и половината глава на Райли се пръсна в кървава каша. Тялото му полетя напред и се стовари на земята.

Дилан тутакси клекна зад трупа на волитокса. Ръката му посегна към пистолета. но той беше празен.

Погледна към мястото, където беше оставил автомата си. Знаеше, че ако опита да стигне до него, ще сподели участта на Райли.

Който и да бе онзи, определено го биваше в стрелбата.

Знаеше кой е. Онзи американец.

„Не си мъртъв, а?“

Може би беше време да промени това. Знаеше, че противникът му не е така добър в сражаването на тъмно като него. И смяташе да се възползва от предимството си.

— Крайно време е да поговорим, друже! — извика той.

18:17

— За какво? — извика в отговор Грей.

Беше клекнал зад издадена скала на трийсетина метра от мястото, където се криеше Дилан Райт. Огледа терена през очилата за нощно виждане. Тялото на войника лежеше между тях. По-рано бе чул писъка на друг мъж, последван от плясък — след което командосът, когото бе застрелял току-що, побягна ужасен към него.

Това означаваше, че би трябвало да е останал само един — лидерът на отряда.

Държеше оръжието насочено към туловището на мъртъв звяр на брега. Доколкото можеше да прецени по отпуснатото пипало, трябваше да е една от онези хищни змиорки със светещите примамки.