Джеймс Ролинс - Шестото измиране

— Професоре...

Бледите устни на Харингтън се раздвижиха, но от тях не излязоха думи.

На Джейсън никак не му се искаше да го тормози в последните мигове от живота му, но ситуацията беше ужасна, нуждата — твърде голяма. Той докосна бузата на Харингтън.

— Професоре, трябва ни кодът. Можете ли да говорите?

Харингтън го погледна. В очите му се четеше страх — но не за самия него. Погледът му се обърна нагоре към далечната подстанция, към дъщеря му.

— Разбирам — каза Джейсън. — Не се безпокойте. Стела стигна благополучно до станцията.

Не беше сигурен в това, но лъжа, която носи утеха, не можеше да е грях.

При тези думи безпокойството на професора намаля и тялото му се отпусна върху меката настилка. Сигурно беше останал жив благодарение на гъстата влажна растителност, покриваща каменния под.

— Кодът, професоре — умолително повтори Джейсън.

В отговор Харингтън кимна едва-едва; Джейсън долови движението само защото ръката му бе върху бузата на професора. Опита се да го накара да говори, но погледът на Харингтън така и не се откъсна от светлината на далечната станция, където беше обичната му дъщеря.

Накрая от стареца се изтръгна нещо като въздишка и той си отиде донякъде спокоен, отнасяйки тайните си със себе си.

Джейсън се изправи, победен и покрусен.

„Нищо повече не мога да направя...“

30 април, 13:58

Рорайма, Бразилия

— Виждам димен стълб — каза сержант Суарес от пилотската кабина. — Издига се от платото.

Пейнтър се наведе към прозореца. Самолетът се носеше към плоския връх. Гондолите на двигателите се завъртяха и скоростта им намаля. Пилотът майсторски изкара машината над платото, леко зави и увисна. Перките разпръснаха дима, излизащ от отворените врати на къща в провинциален нормандски стил, скрита във входа на пещера.

„Това трябва да е домът на Кътър Елвс“.

По-нататък Пейнтър видя езеро и огромна дупка в средата на закърняла гора. Отнякъде изскочиха мъже и откриха хаотичен огън по неканения гост.

— Ейбрамсън! Хенкел! — извика Суарес. — Да им покажем как поздравяват морските пехотинци!

Машината се спусна бързо и Пейнтър усети как за секунди олеква. Вратата от едната страна се отвори и ревът на двигателите и гърмежите нахлуха в кабината. Двамата ефрейтори вече бяха закачили въжетата си. Хвърлиха ги долу и бързо се спуснаха по тях, като стреляха в движение. Успяха да свалят неколцина неприятели, а останалите се пръснаха.

След секунда гумите на машината докоснаха земята.

— Да се включваме в купона — каза Дрейк на Малкълм и Шмит.

Пейнтър изскочи с пистолет в ръка след морските пехотинци.

Суарес също слезе.

— Аз и хората ми ще държим върха. — Той почука слушалките си. — Линиите са отворени. Обадете се, ако ви трябва помощ.

Пейнтър погледна към забулената в дим къща. Трябваше да започнат търсенето с нея.

„Щом има пушек, трябва да има и огън“.

Затича приведен към отворената врата. Морските пехотинци бяха вдигнали автоматите си, опрели брадясали бузи в прикладите. Пейнтър стискаше пистолета с две ръце.

Един стрелец откри огън от прозорец на втория етаж.

Дрейк реагира по-бързо от Пейнтър и стреля. Пръсна се стъкло и тялото на противника изхвърча и падна върху камъка. Изтичаха покрай него и влязоха в огромното преддверие.

Беше празно.

— Асансьор! — каза Пейнтър и посочи с пистолета кабината от ковано желязо.

Забързаха натам и откриха красива жена, свила се на пода в една съседна ниша.

Изглеждаше невъоръжена и смутена. Не оказа никаква съпротива. Ако се съдеше по подутите очи и засъхналите сълзи, причината за състоянието й нямаше нищо общо с тяхното пристигане.

Пейнтър извади две ламинирани снимки на Кендъл Хес и на Джена Бек и ги тикна в лицето ѝ.

— Тези двама тук ли са?

Тя погледна, посочи Хес и после към асансьора.

Пейнтър нямаше време за любезности — след по-малко от час в Калифорния щеше да бъде взривена атомна бомба. Издърпа жената да стане.

— Покажете ми.

Тя залитна към асансьора и посочи копчето за някакво ниво под къщата.

Пейнтър я остави и двамата с Дрейк влязоха в кабината.

— Малкълм, Шмит, претърсете къщата етаж по етаж. Търсете Джена. И Кътър Елвс.

Двамата кимнаха.

Дрейк дръпна решетката и Пейнтър натисна копчето. Асансьорът започна да се спуска през изсечената скала. Пътуването продължи по-дълго, отколкото Пейнтър беше очаквал. Накрая пушекът стана по-гъст и кабината спря в огромна лаборатория.