Джеймс Ролинс - Шестото измиране

Погледна през рамо, за да се увери, че Матео е зает.

„Само още минута-две“.

Тръгна към помещенията за изследване на тъкани и анатомията на творенията на Кътър. Мина покрай рентгеновата машина и ПЕТ скенера и влезе в обшитото с мед помещение за ЯМР.

„Ядрено-магнитен резонанс“.

Иронията не му убягваше. Магнетизмът беше ключът към спасяването на света, но можеше да доведе и до краха на Кътър.

Погледна масата и пръстена от огромни магнити. Бяха достатъчно мощни да причинят огромни поражения, ако с тях работи необучен или небрежен оператор. Имаше случаи на нараняване и дори смърт поради неправилната работа с гигантските магнити, но те бяха опасни и поради друга причина.

Отиде до охлаждащата кутия на стената до входа и вдигна капака й. Магнитите на ЯМР скенера се охлаждаха с течен хелий. При аварийни ситуации хелият можеше да бъде изкаран бързо за изключване на магнита, но това бе опасно в затворено помещение като изолирана лаборатория, особено ако е заровена в сърцето на тепуи.

Повечето болници извеждаха тази тръба навън, но Кендъл вече бе проверил и бе открил, че Кътър с цялата си надменност не си беше направил труда да вземе такава предпазна мярка.

Надникна да провери ситуацията в основната лаборатория. Матео вече бе сам и гледаше право към него. Ашуу вероятно беше излязла.

Кендъл погледна Матео в очите и натисна копчето.

Метна се навън и се хвърли по корем на пода.

Последва ледена експлозия с огромна сила — течният хелий се разшири осемстотин пъти при изпаряването си и изтласка кислорода. Прозорците в основната лаборатория се пръснаха в лицето на Матео. Парче магнит профуча над Кендъл и улучи редицата кислородни бутилки в съседното помещение. Те експлодираха от получената искра и избухнаха в огнено кълбо срещу смразяващия бял облак хелий, изригващ през счупения прозорец.

Кендъл не беше очаквал чак такава експлозия.

Изправи се с мъка и се запрепъва към изхода, като предпочете да излезе през прозореца вместо да използва въздушния шлюз.

„И без това май наруших изолацията“.

Матео лежеше на пода. Лицето му бе изгорено от огненото кълбо, от косата му не беше останало нищо. Наложи се да го прескочи, за да мине през прозореца и да се качи горе, за да намери телефон.

Нещо сграбчи крака му.

Погледна надолу и видя пръсти, вкопчени в глезена му.

Матео се надигна. Очите му блестяха насред почернялата плът.

Кендъл се опита да се освободи, но Матео вдигна един счупен стъклен цилиндър и го заби в хълбока му.

30 април, 17:47

Земя Кралица Мод, Антарктида

— Гнездо на нимфи пред нас — обяви Крайстчърч и насочи инфрачервения лъч на акустичната пушка към брега на реката.

Дилан нареди да спрат и погледна през бинокъла за нощно виждане. На двайсет метра по- нататък до реката имаше малък вир, образуван от дига, подобна на онези, които строят бобрите.

Само че тази дига беше направена от кости.

Слепената с кал купчина счупени кости, ребра и други разлагащи се останки се издигаше на височина до кръста и образуваше дъга, която отделяше плиткия вир от реката. Във водата и по дигата се гърчеха и пълзяха стотици сиви голи охлюви. Най-малките бяха колкото дебел палец, а най-големите — колкото ръка до лакътя. Няколко пълзяха по брега през килима от мъх и водорасли.

Дилан видя как една от по-старите нимфи, както ги наричаха евфемистично, се сви и скочи от каменистия бряг, прелетя през вира и се гмурна в отвора на зловонната дига, за да изчезне в дълбините му.

Потръпна.

Гнездото още беше разбунено от акустичния удар, приключил преди около минута. Макар тунелът да се намираше зад оръдието, отзвукът и ехото бяха достигнали и дотук. Нискочестотният инфразвук бе накарал и Дилан да настръхне, все едно че някой драскаше с нокти по стъкло.

— Още десет метра напред и нагласяме оръдието — нареди той.

— Толкова близко? — обади се Райли.

При нормални обстоятелства Дилан не би търпял някой да оспорва заповед, но в този случай не винеше младия си подчинен. Самият той страстно мразеше тези гадни дребни ловци. Те бяха мерзост.

Но в момента се нуждаеше от един от тях.

— Размърдайте се — каза той.

Запристъпваха бавно и предпазливо напред. Нимфите атакуваха накуп. Да разбуниш гнездото им бе като да разръчкаш мравуняк. Изследователите използваха термина „изригване“ — когато цялото леговище се хвърляше напред в отговор на заплаха. Това бе една от най- ужасяващите гледки, които бе виждал — месоядна експлозия, способна да прелети десетки метри.