Джеймс Ролинс - Шестото измиране

— Дрейк...

— Поне ме помниш. Това трябва да е добър знак. — Той пристъпи напред, заби във врата ѝ спринцовка и натисна буталото. — Малък подарък от доктор Хес.

14:39

От тъмната джунгла Кътър отново се издигаше към ярката светлина на деня. Огледа творението си, разделените на пояси градини, своя Галапагос в небето. Замисли се за момент за триумфите и провалите си.

Около него беше леярската пещ на еволюцията, задвижвана от един-единствен прост закон.

Оцеляване на най-приспособените.

Законът на джунглата.

Но в тази съвършена градина в душата му се промъкна съмнение, ярко зърно на нова възможност, показана му от една дребничка жена, от Ева в образа на парков рейнджър. Тя беше посочила един нов Едем, който може би не беше нужно да е толкова тъмен.

Днес той бе видял нещо ново.

Законът на джунглата не беше единственото, характерно за живота, за еволюцията. Наред с него имаше също толкова алтруизъм и дори морал, които можеха да са силни като всеки фактор на средата, вятър на промяна, който можеше да насочи света към едно по-жизнено, по-здраво съществуване.

„Да...“

Време беше да започне отначало, да засади нова градина.

Но за целта старата трябваше да умре и да бъде прекопана.

„Освен това тя е мое дело. Защо да я споделям със свят, който все още не е готов, който е твърде късоглед, за да я види така ясно като мен?“

Бръкна в джоба си и си представи зарядите, заложени в най-старите тунели под дъното на дупката.

Натисна копчето и активира обратното броене.

Бог беше създал небето и земята за седем дни .

Той щеше да унищожи своето творение за седем минути .

11:40

Планините Сиера Невада, Калифорния

Лиза седеше на задната седалка на „Додж Рам 2500“, който се носеше през базата на морските пехотинци. Придържаше с ръка закритата носилка на Нико, за да не се клати много. Отпред ефрейтор Джесъп седеше до приятеля си, червенобузия млад капелан Денис Йънг.

По нейна молба той бе натиснал газта до дупка и покритият пикап летеше през опустялата база. Нямаха време за дреболии като предупредителни знаци и светлини. Лиза погледна надолу към Нико. Кучето едва ли щеше да преживее следващите два часа. Всичките му важни органи отказваха.

„Дръж се, Нико“.

Влетяха в празния паркинг на малката болница, която тъкмо беше обновила радиологичното си отделение с ЯМР скенер. Едмънд Дент вече ги чакаше на входа. Лиза бе използвала времето, в което подготвяха Нико за транспортиране, за да събере всички ключови играчи на това място.

Пикапът се качи на рампата на спешното отделение и наби спирачки пред Едмънд.

Вирусологът махна на колегите си, които също трябваше да напуснат с последния хеликоптер. Те свалиха Нико от колата и го подкараха към радиологичното отделение.

— Скенерът вече загрява — задъхано каза Едмънд, докато бързаше до нея. — Един техник е настроил магнитите на. — той провери нещо написано върху ръката му — 0,456 тесла. Статично магнитно поле.

— А пробата от организма?

— О, ето я. — Той бръкна в джоба си и извади епруветка с тапа, облепена плътно с тиксо.

„Импровизация му е майката“.

Стигнаха радиологичното отделение, където имаше двама от ядрения екип, с тях беше и доктор Линдал.

— Дано само да не ни губите времето — изсумтя Линдал. — След като всичко приключи, ще започна официално разследване на поведението ви. За укриване на опитен образец.

— Нико не е опитен образец , а награждавано куче спасител, което случайно се разболя, докато помагаше на всички ни.

— Както и да е — рече Линдал. — Да почваме и да приключваме.

Трябваха четирима души, за да вдигнат камерата на Нико от носилката и да я поставят на масата на скенера.

Техникът заблъска по стъклото.

— Никакъв метал!

Лиза изруга под нос. В бързината не се беше сетила за тази подробност. През ЯМР машината не можеше да минава никакъв метал, включително компонентите от камерата на Нико.

Едмънд я погледна.

„Ще трябва да го направим по трудния начин“.

Тя посочи вратата.

— Всички вън.

— Лиза... — обади се Едмънд. Ако се съдеше по тона му, той се досещаше какво е намислила. — Ами ако данните са подвеждащи? Или просто погрешни?

— Предпочитам да поема този риск, вместо да подложат планините на ядрен удар. Пък и научната обосновка изглежда правилна. — Тя го подкара към вратата, като преди това взе епруветката. — Вън!

След като остана сама, отиде при камерата на Нико, пое дълбоко дъх и я отвори.