Вал Макдърмид - Скритият пожар

Явно се опитваше да симулира безразличие, но по всичко личеше, че става дума за съвсем нестабилна и повърхностна поза.

Тя наложи темпото и двамата тръгнаха забързано по една посипана с чакъл алея. През лятото тя сигурно потъваше в сянката на високите дървета край оградата на училището. Но днес тук беше достатъчно светло, за да може Тони да забележи ясно колко беше напрегната Клеър. Той внимаваше да не върви прекалено близо до нея. Необходимо беше тя да се чувства в безопасност, а първата стъпка към постигането на тази цел беше да не нарушава личното й пространство.

— Отдавна ли сте приятелки с Дженифър?

Той предпочете да ползва сегашно време, да не й натрапва съзнанието, че всичко е свършило.

— Още от началното училище — отвърна Клеър. — През първия учебен ден паднах на двора. Джен ми услужи с носната си кърпичка, за да се почистя — тя повдигна леко едното си рамо. — Но дори това да не се беше случило, бих избрала нея за своя приятелка.

— Защо?

— Защото тя беше добра. Знам какво казват хората — за мъртвите не се говори лошо, но в случая с Джен не е така. Беше мила, разбирате ли? У нея нямаше капка злоба. Дори когато някой я дразнеше, тя в крайна сметка успяваше да се постави в неговото положение и преставаше да се сърди — Клеър издаде някакъв звук, който вероятно изразяваше възмущение. — Аз не съм такава. Когато някой се отнася гадно с мен, винаги гледам да си върна. Сама не знам защо Джен ме приема такава, разбирате ли?

Гласът й трепна и тя сведе глава към гърдите си, забърза отново и тръгна пред него. Той я остави да повърви напред и я настигна чак при стълбите на малкия дървен заслон в единия край на игрището за хокей на трева.

Влязоха вътре и седнаха един срещу друг. Клеър се сгуши на пейката, притиснала колене към гърдите си, но Тони протегна крака и ги кръстоса в глезените. Отпусна ръце в скута си — положение, което изразяваше откритост и подсказваше на събеседника, че нищо не го застрашава. Сега вече виждаше ясно сенките под очите на момичето и кожата около изгризаните до кръв нокти на пръстите.

— Знам колко много обичаш Джен — поде той. — Разбирам, че тя ти липсва непрестанно. Ние не можем да я върнем, но може би ще помогнем поне малко на майка й и баща й, ако успеем да намерим човека, който е извършил това.

Клеър преглътна с усилие.

— Знам. Непрекъснато си мисля за това. Питам се как би постъпила тя, ако се беше случило обратното. Знам, че тя щеше да иска да помогне на майка ми и баща ми. Но не мога да се сетя за нищо, това е проблемът — тя го погледна измъчено. — Няма какво да ви кажа.

— Не се безпокой — каза той меко. — Ти нямаш вина за нищо, Клеър, и никой не би те винил, ако не успеем да намерим човека, който е отнел живота на Джен. Искам просто да си поговорим. Надявам се, че ще ми помогнеш да опозная малко по-добре Джен.

— С какво би ви помогнало това? — естественото любопитство надделя над мъката.

— Аз съм профайлър. Хората не са съвсем наясно какво върша, предполагат, че е нещо като това, което гледат по телевизията. Но най-общо казано, моята работа е да разбера по какъв начин този човек се е свързал с Джен и как тя бе реагирала. А после ще трябва да си изясня какво ми подсказват всички тези факти за него.

— И после ще помогнете на полицията да го заловят?

Тони кимна и по лицето му пробегна крива усмивка.

— Общо взето, това е идеята. Е, какви интереси имаше Дженифър?

Той се облегна назад и се заслуша в каталога на темите — музика, мода, телевизионни предавания и знаменитости, все съставни части от света и културата на тийнейджърите. Научи, че най-често Дженифър изпълнявала това, което очаквали от нея — предавала домашните си точно на определената дата, когато излизали вечер, се прибирала навреме у дома. Това очевидно се дължеше на факта, че нито на Клеър, нито на Дженифър им беше минавало през ум, че могат да постъпват по друг начин. Двете момичета бяха живели защитено в девическото училище, в което се постъпваше след специален подбор, в повечето случаи са се движели с автомобили, карани от родителите им, орбитата на съществуванието им не се е засичала с пътя на лошите момичета. Времето течеше, непринудените въпроси на Тони най-сетне помогнаха на Клеър да се успокои. Сега вече той можеше да си позволи да се порови по-надълбоко.

— Описваш я като малко прекалено съвършена, за да е истинска — поде той. — Не се ли случваше понякога да направи някоя щуротия? Да се напие? Да опита дрога? Да поиска да си направи татуировка? Или пиърсинг на пъпа? Да се забърка в някакви истории с момчета?