Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Колко дълго живя той тук?

Карсън се пооживи.

— Ето, това мога да ви кажа, само че ще трябва да погледна в архива, за да ви дам точните данни — той незабавно отвори вратата зад себе си и влезе в задната стаичка. През отворената врата Сам видя редица шкафове, пълни с папки, после чу как една от вратичките се отвори и затвори. Миг по-късно Карсън се появи с тъничка папка в ръка.

— Ето — каза той и я постави на бюрото. На етикета на папката пишеше „127/Сим“.

— Създали сте си сериозна система — отбеляза Сам.

— Полагам грижи да поддържам архива, както му е редът. Не се знае кога някой като вас може да се нуждае от информация — Карсън отвори папката. — Ето какво пише тук. През април 1995 година Хари Сим сключва едногодишен наемен договор. — Той продължи да разглежда текста. — Договорът не е подновен, ползвал е караваната само в продължение на една година.

— Остави ли нещо след себе си? Документи, дрехи?

„Останки от един насилствено прекъснат живот“.

— Тук не е отбелязано нищо подобно. А можете да ми вярвате, че ако имаше останали негови вещи, щяха да бъдат описани.

Сам му повярва.

— А имате ли някаква представа кога точно е напуснал?

Карсън поклати глава с видимо съжаление.

— Не. Тук пише, че ключовете са били оставени на масата. Но по нищо не е можело да се прецени откога стоят там.

Това вече несъмнено приличаше на напълно задънена улица. Хари Сим си беше тръгнал оттук, но никой не знаеше кога и защо, нито пък къде е отишъл след това. Сам знаеше как е свършил, но нямаше представа как е започнала цялата история. Оставаше му да опита с един последен въпрос.

— Когато се представи като кандидат-наемател, поискахте ли му някакви препоръки?

Карсън кимна гордо.

— Разбира се — той измъкна най-долния лист от папката. — Тук има две препоръчителни писма. Едното е от банката му, а другото от бившата му шефка, някоя си госпожа Данута Барнс.

За голямо облекчение на Карол се оказа, че Блейк е готов да я приеме почти незабавно. Когато влезе в кабинета му, тя установи с учудване, че той седи зад бюрото си, облечен в парадна униформа. Беше привикнала към обичая на Джон Брандън да облича парадна униформа само ако беше абсолютно наложително — в повечето случаи той предпочиташе удобството на цивилния костюм. Очевидно Блейк държеше никой да не забравя колко важна личност е той.

Блейк й посочи стол, опря върховете на пръстите си един в друг и подпря брадичка на тях.

— Какво ви води тук, госпожо главен инспектор?

Карол потисна детинското желание да каже: „Двата ми крака“ и вместо това отвърна:

— Имам нужда вие да се намесите на наша страна в спора ни с полицията на Западен Йоркшир. — Тя описа ясно и стегнато ситуацията. — Става дума за разследване на убийство, сър. Не мога да си позволя да губя време в глупави игрички с колегите. Наложително е да не губим излишно време.

— Точно така. Те би трябвало да са доволни, че имат възможност да прехвърлят случая на нас. Ще спестят средства, а ако успеем, несъмнено ще могат пак да претендират, че половината заслуга е тяхна. Оставете това на мен, госпожо главен инспектор. Ще го уредя.

Карол беше приятно изненадана, че Блейк прие незабавно искането й, и че прояви готовност да застане на нейна страна. От друга страна, беше ясно, че този случай би могъл да доведе до голяма популярност, което би било точно по вкуса на човек с неговите амбиции.

— Благодаря — каза тя и понечи да стане от стола.

Блейк й направи знак да остане седнала.

— Не бързайте толкова — каза той. — Според вашето мнение на професионалист тези два случая несъмнено са свързани, така ли?

Тя почувства как я обзема безпокойство. Какво целеше той с тези думи?

— Струва ми се, че изобщо няма място за съмнение. Идентичен начин на действие, сходство в подбора на жертвите, както и в избора на място, на което да бъде оставено тялото. По всичко личи, че убиецът е дебнал Сет Вайнър в интернет, а доколкото разбираме, нещо подобно се е случило и с Даниъл Морисън. Внимавахме да не изтекат подробности за това, което се е — случило с Даниъл Морисън, което изключва възможността да си имаме работа с подражател. Не виждам друго обяснение освен това, че си имаме работа с един и същи убиец.

Блейк й се усмихна леко, със стиснати устни, от което бузите му заприличаха на спаружени ябълки.

— Доверявам се на вашата преценка — каза той. — И след като случая е такъв, ще се наложи да привлечете към разследването профайлър.