Вал Макдърмид - Скритият пожар

Видимо притеснен, Амброуз отвори вратата на колата си и каза:

— Ще поддържаме връзка с вас.

Тони му махна с ръка, после хвърли сака си в колата. Не беше казал на Амброуз цялата истина. Наистина имаше намерение да влезе в някоя кръчма, но преди това щеше да отиде на друго място. От адвоката на Блайт той беше взел още една връзка ключове. Не разбираше абсолютно нищо от лодки, но очевидно вече беше собственик на петдесетфутова стоманена жилищна лодка, наречена „Стийлър“, както и на запазеното за нея място в пристанището „Диглис Марина“. Навремето му казваха „речно пристанище Диглис“, бе казал с неприязън адвокатът. Беше оборудвано със складове, тук са били дори складовете на фабриката за порцелан „Ройъл Устър“. Сега тук се предлагат елегантни апартаменти с изглед към каналите, има леки индустриални постройки и офис сгради. Е, да, както се казва, не можем да спрем хода на времето. От старото пристанище е останала само къщичката на пазача на шлюза и кръчмата „При котвата“. Ще ви хареса — прилично, старомодно място за пийване. Артър им беше редовен клиент. Имат истинска, традиционна устърска писта за скитълс 22 22 Стар вариант на боулинга, популярен в Обединеното кралство. — Бел.прев. с дървено покритие. Артър играеше в един от отборите на местната лига. Отбийте се там и се представете, ще ви се зарадват.

Тони си каза, че ще отложи посещението в кръчмата за друг ден, и се зае да разучава картата, за да разбере как да се добере до пристанището. Днес му се искаше да си намери някой удобен ъгъл в лодката на Блайт и да състави профила, който очакваха от него. После можеше да се помотае из лодката и да провери дали Артър не е оставил там някакви следи, от които можеше да си извади заключения за неговата личност.

Паркира възможно най-близко до пристаните и в продължение на десетина минути се лута край тях в търсене на лодката. Най-сетне я откри, в самия край на редица подобни съдове. „Стийлър“ беше боядисана в традиционния за този вид лодки зелен цвят с червени кантове, буквите на името бяха изписани с елегантни извивки, в черно и златно. На покрива бяха поставени четири слънчеви колектора, доказателство за съобразителността на Блайт. Следователно електричеството нямаше да бъде проблем, стига само Тони да успееше да разбере как работят проклетите неща.

Тони се прехвърли на лодката и стъпките му отекнаха по металната палуба. Люкът беше заключен с два яки катинара. Адвокатът с радост му беше предал ключовете за тях, казвайки: „Радвам се, че ще има кой да се грижи за лодката както трябва. Тя е чудесен образец на този тип плавателни съдове. Артър редовно участваше в срещите, които си устройват собствениците на такива лодки навсякъде из Централните графства. Обичаше да обикаля насам-натам по вода.“

Това очевидно не беше унаследено от Тони, който нямаше абсолютно никаква слабост било към вода, било към лодки. Нямаше намерение да задържи „Стийлър“, но след като беше стигнал толкова надалеч по този път, му се искаше да види какво е направил Артър с второто си обиталище.

Капакът на люка се плъзна безшумно встрани и Тони отвори двойната врата зад него, която водеше към жилищната част. Той заслиза предпазливо по стръмната стълбичка и се озова в малка кухня, оборудвана с микровълнова печка, фурна и електрически чайник. Мина през нея и влезе в салона. Тясна, тапицирана с кожа пейка беше прикрепена по продължение на едната стена, пред нея имаше маса. От другата страна на помещението имаше голямо кожено кресло на въртяща се стойка, което можеше да се обръща към масата или към екрана на телевизора и DVD-плейъра. В единия ъгъл беше поставена тумбеста печка на дърва. Навсякъде по стените бяха монтирани елегантни малки шкафчета и рафтове, пространството беше използвано възможно най-пълноценно. Врата в дъното на салона водеше към каюта с двойно легло и гардероб. Зад последната врата, в дъното на спалнята, имаше малка баня с тоалетна, умивалник и душ-кабина — хромираният метал и белите плочки блестяха. Тони установи с учудване, че навсякъде лъха на свежест и чистота.

Той се върна обратно в салона. Не знаеше какво точно бе очаквал, но със сигурност не и такава строга функционалност. Тук не се долавяше отпечатък на личността. Всичко беше прекалено спретнато, подредено и организирано. Тук напълно отсъстваше ефектът, който къщата бе оказала върху него. В известен смисъл това му донесе облекчение. Нищо нямаше да отклонява вниманието му от работата върху профила. А и нищо нямаше да му попречи да продаде лодката впоследствие.