Вал Макдърмид - Скритият пожар

Въпреки пословичната си несръчност Тони успя сравнително лесно да разбере как се включва електричеството. Скоро вече беше запалил лампите и беше включил лаптопа си в мрежата. Несъмнено това тук беше чудесен малък офис. Липсваше само безжичен интернет. В кратък пристъп на безумие той обмисли възможността да прекара лодката през мрежата от канали до Брадфийлд и да я ползва като офис. После се сети за книгите си и прецени, че идеята е неосъществима. Да не говорим пък, че такова нещо би докарало нервен припадък на Алвин Амброуз и подобните нему. Наистина беше ужасно да си помислиш колко много неща биха могли да се объркат по пътя между Устър и Брадфийлд. Затова и сега смяташе да приключи работата, която беше предвидил за този следобед, а после щеше да предостави лодката на някой брокер. Дали този вид лодки се продаваха в агенции за недвижими имоти? Или се ползваше някаква неформална мрежа, в която сделките се сключваха по време на някоя игра на скитълс?

— Стегни се — каза си Тони, седна пред лаптопа и въведе стандартното начало на всеки профил:

„Настоящият психологически профил на престъпник може да служи само като най-общо напътствие и в никакъв случай не бива да бъде приеман като описание на конкретна личност. Надали престъпникът отговаря на всички елементи на профила, въпреки че очаквам висока степен на съвпаденията между описаните по-долу характеристики и действителната личност. Всички точки на профила се отнасят до вероятности и предположения — не може да се говори за факти.

Серийният убиец оставя знаци и сигнали с начина, по който извършва престъпленията си. Всичко, което той върши, представлява елемент от една обща схема — независимо от това съзнава ли го или не. Разкриването на тази схема разкрива и логиката, съгласно която действа убиецът. Мотивацията му може да не звучи логично за нас, но за него тя е от решаващо значение. И тъй като е толкова специфична, стандартните уловки няма да ни помогнат да се доберем до него. Тъй като самият убиец е уникален, такива трябва да бъдат и похватите, с които можем да го заловим, да го подложим на разпит и реконструираме действията им в тяхната цялост.“

Той прочете написаното и заличи последните два абзаца. Все още не можеше да се твърди, че става дума за сериен убиец. Ако Тони успееше да помогне на Амброуз и Патърсън да си свършат работата, убиецът можеше и да не надхвърли критичните „три бройки“, с което официално би преминал в категорията „серийни убийци“. В света на Тони такова нещо минаваше за щастлив край.

От друга страна, ако не успееха да се справят, щеше да има още жертви. Всичко беше въпрос на време. На време и на умения. Това, че все още се намираха в началото на серията, не означаваше, че си нямат работа със сериен убиец. Той въздъхна и върна заличения текст на мястото му.

Пръстите му летяха по клавишите, докато изясняваше в подробности заключенията, които беше обсъдил вече с Амброуз и на мястото, където бе изхвърлено тялото, и преди това в колата. Спря, позамисли се, стана и отиде да огледа кухничката. Намери буркани с нес кафе и сметана на прах, а когато завъртя крана, в умивалника потече вода. Той я опита предпазливо и реши, че става за пиене. Докато чакаше водата да заври, започна да търси чаша и лъжичка. Във второто чекмедже, което изтегли, намери прибори. Когато бръкна вътре, за да си вземе лъжичка, напипа нещо друго, погледна и откри в чекмеджето дебел бял плик за писма със стандартен размер. Когато го обърна, прочете удивено на него собственото си име, изписано старателно с печатни букви. Артър беше написал на плика ДОКТОР ТОНИ ХИЛ, а после го беше пъхнал в чекмеджето, където бе държал приборите си. Това му се стори необяснимо. Защо би постъпил така? Ако е държал Тони да го получи, защо го е оставил тук, на такова място, където пликът спокойно можеше да остане забелязан, защо не го беше дал на адвоката си? А и искаше ли самият Тони действително да узнае какво съдържа пликът?

Той го опипа и установи, че не съдържа само хартия. Имаше още нещо, леко, но твърдо, с приблизителни размери десет на четири сантиметра и дебелината на кутия за диск. Тони остави плика, докато приготвяше кафето си, но не преставаше да го наблюдава с ъгълчето на окото си. Взе чашата с кафе и плика и ги постави на масата, където работеше. Загледа плика и продължи да си задава въпроси. Защо Артър бе решил да го остави на такова несигурно място? И дали за Тони щеше да бъде от полза да се запознае със съдържанието му? Той беше убеден, че има неща, свързани с Артър, които не би искал да знае, но не можеше да прецени какви са нещата, които би искал да научи.