Вал Макдърмид - Скритият пожар

Вероятно е завършил университет или поне колеж. Познаването на компютърните технологии и нивото, на което е запознат с възможностите, които те създават, подсказват висока степен на ориентираност в тази област. Считам, че е компютърен специалист, вероятно на свободна практика. Услугите в областта на компютърните технологии се предлагат от една смътно обособена общност на консултанти с много гъвкаво работно време, необвързани с конкретното местонахождение на фирмите, за които работят.

Що се отнася до личностните характеристики, имаме работа с прикрит психопат. Той е в състояние да имитира нормални отношения със заобикалящите го, но не е способен на искрено съпреживяване. Най-вероятно живее сам и няма сериозни емоционални ангажименти. Това не би го откроило като необичайно явление в общността на хората с подобна професия, тъй като много компютърни специалисти създават подобно впечатление, макар всъщност да са напълно способни да встъпват в емоционални отношения. Те просто предпочитат машината, защото тя изисква по-малко усилия.

Възможно е този човек да е пристрастен към компютърни игри, онлайн игри, предназначени за повече участници, особено такива, които са изпълнени с насилие. За него те биха били отдушник на нихилистичното му отношение към останалите хора.“

Тони препрочете написаното, но не изпита удовлетворение. Като изключим подчертаното му убеждение, че убийството няма сексуален мотив, заключенията му бяха елементарни — такива, до които всеки може да достигне с помощта на учебник по психология и малко здрав разум. Чувстваше, че за този убиец може да се каже много повече. Но докато някой не се натъкнеше на сведения, изясняващи връзката между него и избраната от него жертва, щяха да продължават да се лутат в мрака.

След трагичната смърт на Джесика Морисън последното, което би пожелала Пола, бе да се изправи пред поредните опечалени родители. А най-лошото беше, че се налагаше да отиде сама. Не беше ясно какво се бе случило в коридорите на властта, но в резултат полицията на Западен Йоркшир се оттегли категорично от случая, отхвърляйки дори ангажимента да уведоми близките на убития. А Кевин беше зает да съставя протоколи, сверявайки всички данни, събрани от криминалистите на Западен Йоркшир. Затова се налагаше тя да се заеме с това, което най-малко й се искаше да върши. Но от собствените си срещи със скръбта се беше научила на едно — нямаше полза да се опитваш да избягаш от нея. Вярно бе и това, че човек трябва да се изправи лице в лице с това, от което се бои — но от това не й ставаше по-лесно.

Жената, която й отвори, явно бе встъпила във война с целия свят. Тъмните й очи гледаха гневно, цветът на избледнялата й кожа бе станал жълтеникав като на болен от жълтеница, устните й бяха здраво стиснати.

— Няма да разговаряме с вас — каза тя рязко.

— Не съм журналист — каза Пола, опитвайки се да не се засегне от грешката й. — Аз съм детектив Пола Макинтайър от брадфийлдската полиция.

Жената заби пръсти в бузите си.

— О, не! Моля ви, кажете ми, че идвате само за рутинен разпит! — тя залитна назад и се облегна на другата жена, която се бе появила зад нея. Двете се притиснаха здраво една в друга, Пола срещна погледа на втората жена, която бе малко по-висока, и прочете в него неприкрит ужас.

— Мога ли да вляза? — каза Пола, питайки се къде ли, по дяволите, се е дянала отговорничката за контакти със семействата.

Жените отстъпиха назад и Пола влезе бързо в къщата.

— Сами ли сте? — попита тя.

— Отпратихме вашата служителка. Присъствието й у дома ни притесняваше. Аз съм Джулия Вайнър — продължи жената, прибягвайки до формалности, за да отложи неизбежното. — А това е Кейти, Кейти Антоан.

Кейти вдигна лице към Пола. По страните й се стичаха сълзи.

— Лоши новини, нали?

— Съжалявам — отвърна Пола. — Ако се съди по описанията, тялото, което бе намерено днес сутринта, трябва да е на Сет — тя отвори уста да допълни нещо, не намери думи и отново я затвори.

Джулия притвори очи.

— Знаех, че този момент ще настъпи — въздъхна тя. — Очаквах го още от мига, когато разбрахме, че е изчезнал. Знаех, че вече го няма.

Двете жени останаха неподвижни и безмълвни, притиснати една в друга. Пола, застанала срещу тях, се чувстваше ненужна и безсловесна като пън. Имаше чувството, че са минали часове. Когато разбра, че те няма да проговорят скоро, се промъкна покрай тях, откри кухнята и сложи вода за чай. Рано или късно щеше да потрябва. Винаги имаше нужда от чай.