Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Имаме нови улики — усмихна се той.

Но не успя да я заблуди.

— Не се безпокойте, няма да кажа на онзи мръсник Найджъл — каза Анджела, вдигна прозореца и изключи двигателя. Отвори вратата и се измъкна бързо от колата, като едва не бутна Сам с късите си, но стройни крака. — Най-добре ще е да се качите с мен — допълни тя.

Апартаментът се намираше на третия етаж. Оригиналните прозорци с метални рамки в стил „ар деко“ бяха допълнени от втори ред прозорци, изолиращи достъпа на всякакъв шум отвън. Дневната напомняше на самата Анджела Форсайт — уютна, с топъл колорит и изискана. Сам предположи, че ефектът е плод на старателен подбор от нейна страна. Тя го покани с жест да седне на удобен диван с мека тапицерия, после се разположи на едно кресло срещу него. Очевидно нямаше намерение да се държи като домакиня или да губи време в общи приказки.

— Данута беше най-добрата ми приятелка — каза тя. — Предполагам, във вашето досие е отбелязано, че аз бях тази, която съобщи за изчезването й?

— Да.

Тя кимна и кръстоса крака; при търкането един в друг чорапите й прошумоляха едва чуто.

— Найджъл твърдеше, че не се бил обадил в полицията, защото смятал, че тя го е напуснала. Уж имало някаква оставена бележка, но той бил толкова разстроен, че я изгорил.

Всичко това беше вече известно на Сам.

— Имах намерение да ви питам за нещо друго.

Тя повдигна вежди, прибра кичур от късо подстриганата си тъмна коса зад едното си ухо и наклони леко глава.

— Така ли? Интересно.

— Исках да ви попитам дали познавахте Хари Сим.

Името успя да пробие защитата й на опитен юрист.

— Хари Сим ли? Какво общо може да има Хари Сим с Данута, за бога?

Сам вдигна успокоително ръце с длани, извърнати към нея.

— Госпожо Форсайт, разследването доби нова насока. Наистина бих предпочел да не разкривам подробности на този етап. Не защото смятам, че може да сте свързана с Найджъл Барнс, а защото предпочитам да не влияя по никакъв начин върху реакциите на хората, с които разговарям. Затова ще ви бъда наистина задължен, ако бъдете така добра да отговаряте на въпросите ми, дори те да ви се струват странни или неоснователни.

Не можеше да си спомни кога за последен път се е държал толкова любезно. Карол Джордан трябваше да оцени старанията му.

Тя се усмихна иронично.

— Бива ви — каза тя. — С малко усилия от вас би станал добър юрист. Така да бъде, господин Еванс, питайте. Ще се постарая да отговарям колкото е възможно по-обективно.

— Как се запознахте с Хари Сим?

— Той дойде на работа в „Кортънс“. Аз вече работех там, трябва да е било през 1991 или 92 година. Данута и Нийл работеха в отдел „Обслужване на клиенти“, а Хари постъпи на работа в отдел „Инвестиции“. Той работеше и с двамата, занимаваше се с депозитните сметки на клиентите им.

— Що за човек беше?

Тя прехапа долната си устна и се замисли за миг.

— Хари всъщност не можеше да работи в екип. Имаше много ограничени способности за социализиране. Това нямаше особено значение, защото не работеше пряко с клиенти и се справяше добре със задачите си. Данута наистина го ценеше.

— Приятели ли бяха?

Анджела си пое дъх, после го изпусна с въздишка.

— Не, не бих казала, че са били точно приятели. Когато той получи онзи нервен срив, Данута се държа извънредно мило с него, но по-скоро така, както човек се държи с далечен роднина, а не с приятел. Личеше, че го прави по-скоро по задължение, а не водена от искрено чувство, ако разбирате какво имам предвид.

Сам наостри уши.

— Нервен срив ли?

— Да видим… трябва да е било към края на 1994 година. Той работеше под много голямо напрежение, целта ни беше да изпреварим конкуренцията, и няколко пъти му се случи да допусне грешни преценки. Хари винаги приемаше нещата много лично, и просто рухна. Един от директорите го откри да ридае, свит на кълбо под бюрото си. За горкия Хари това беше краят.

— Искате да кажете, че просто го изхвърлиха?

Анджела се разсмя.

— Не, за бога, не! В „Кортънс“ винаги са държали да проявяват грижа за служителите си. Постараха се да му осигурят възможно най-добро лечение в дискретна клиника. Но разбира се, нямаше как после да го приемат обратно в банката. Недопустимо е да бъдат излагани на риск парите на клиентите — този път в смеха й се долови горчивина. — Такива думи са лишени от покритие в днешния финансов свят, нали? Но навремето в „Кортънс“ разсъждаваха по този начин.

— И какво стана после с Хари?

Тя сви рамене.