Вал Макдърмид - Скритият пожар

Карол се опита да запази хладнокръвие.

— Нали ми казахте, че бюджетът ни не го позволява — каза тя сухо и отсечено.

— Казах ви, че бюджетът не ни позволява да ползваме услугите на доктор Хил — отвърна Блейк, произнасяйки името на Тони с подчертано пренебрежение. — Затова пък имам възможността да ползваме услугите на профайлъри, получили подготовката си във висшата полицейска школа. След като се разбера с колегите от Западен Йоркшир, ще уредя този въпрос.

— Аз мога да поема тази работа, сър — каза припряно Карол, опитвайки се да си възвърне поне отчасти контрола върху събитията. — Не би трябвало вие да си губите времето с такива административни въпроси.

Този път в усмивката на Блейк несъмнено се прокрадна жестоко задоволство.

— Приятно ми е, че ще мога да ви помогна — отвърна той. — Вие се занимавате с разследването на две убийства едновременно. Знам колко лесно човек може да пропусне нещо, когато е толкова ангажиран.

Копелето намекваше, че тя може умишлено да пренебрегне негово нареждане. Под учтивата й маска започна да се надига гняв.

— Благодаря ви, сър.

Тя не намери сили да отвърне на усмивката му.

— Сама ще се учудите, когато установите колко добре ще работите и без доктор Хил.

Карол се изправи и кимна.

— В края на краищата, сър, никой от нас не е незаменим.

Амброуз остави Тони обратно при къщата, откъдето той трябваше да вземе колата си.

— Нали не се каните пак да спите тук? — попита Амброуз, докато вадеше сака на Тони от багажника. — Ако имате такива намерения, трябва да се обадите в агенцията за недвижими имоти, за да не водят хора на оглед.

— Няма да остана тук. Обещавам ви, че няма да ви се наложи повторно да ме измъквате от участъка.

— Това е добре. — Амброуз лапна една дъвка, поклати глава и каза малко по-меко: — Не беше възможно най-приятното начало на деня. Е, какви са плановете ви сега?

— Смятам да намеря някоя по-тиха кръчма, където да седна с лаптопа си и да съставя профила. Предполагам, че ще успея да ви го изпратя в късния следобед. Ще хапна нещо, преди да тръгна обратно за Брадфийлд, с надеждата да пропусна най-натоварения час по пътищата. Надявам се това да ви устройва. Естествено, ако възникнат проблеми за изясняване във връзка с профила, ще остана. Ако има нещо, което бих могъл да кажа с почти пълна сигурност за този убиец, то е, че той ще убие отново. Ще направя всичко по силите си, за да ви помогна да го възпрете.

— Уверен ли сте в това?

Тони въздъхна.

— Развият ли вкус към убийството, хора като него започват да се нуждаят от възбудата на сетивата, която то им доставя.

— Но нали, когато ставаше дума за това, че се е отървал прекалено бързо от тялото, обмислихме възможността, че може да го е направил, защото се е уплашил, когато е разбрал какво означава да направи това в действителност?

Амброуз се облегна на колата и скръсти ръце пред гърдите си във физически израз на нежеланието си да повярва, че се намират все още в началото.

— Това предположихте вие. Идеята не е лоша, защото обяснява доказателствения материал. Но моят опит подсказва, че нещата не се развиват така. Дори да се е уплашил, той пак ще изпита нуждата да опита. Само че този път ще се постарае да се справи по-добре. Затова трябва да работим със съзнанието, че времето е против нас.

Амброуз го изгледа потресено.

— Честно казано, доволен съм, че разсъждавам по свой начин и не мога да проследя мислите ви. Не бих искал главата ми да гъмжи от подобни идеи.

Тони сви рамене.

— Нали знаете какво казват хората — придържай се към това, което можеш да правиш най-добре.

Амброуз се отблъсна от колата, изправи се и му протегна ръка.

— Срещата с вас ми донесе някои интересни преживявания. Не мога да твърдя, че всички ми доставиха удоволствие, но ми беше много интересно да изслушам това, което казахте за убиеца. Очаквам с нетърпение да работя за първи път с помощта на психологически профил.

Тони се усмихна.

— Надявам се да не останете разочаровани. Несъмнено не ме видяхте в най-добра светлина по отношение на поведението ми в обществото, но ако трябва да бъда честен, се налага да призная, че в живота ми поначало има доста гротескни моменти — той посочи единия си крак. — Да вземем например това накуцване, което вероятно сте забелязали. Причината е сблъсъкът ми с един луд с брадва в ръцете — и това не е преувеличение за постигане на ефект. Седях си в кабинета, четях доклада си за Комисията за освобождаване под гаранция, и само след миг се озовах пред човек с брадва в ръце, който беше убеден, че мисията му е да изпраща човешки души пред лицето на Господ. — Той направи смутена гримаса. — Колегите ми като че ли съумяват да избягват такива екстремни преживявания. Аз обаче не успявам — кой знае защо.