Вал Макдърмид - Скритият пожар

Клеър се изкиска, после притисна ръка към устата си, смутена от тази проява на добро настроение.

— Сигурно си мислите, че сме адски скучни — каза тя. — Всъщност и двете отидохме да ни пробият ушите, когато станахме на дванайсет години. Майките ни побесняха, но после ни позволиха да ходим с обиците.

— Никакви измъквания късно нощем, никакво ходене по клубове? Никакво пушене зад заслона за велосипеди? Джен имаше ли приятел?

Клеър му хвърли бърз поглед изпод вежди, но не каза нищо.

— Знам, всички казват, че не е излизала с никого. Но това ми се струва невероятно. Симпатично момиче, с което е било приятно да общуваш, при това красиво. И аз трябва да повярвам, че е нямала гадже — той разпери широко ръце с дланите нагоре. — Наистина имам нужда от помощта ти по този въпрос, Клеър.

— Тя ме накара да обещая — каза Клеър.

— Сигурно. Но сега тя не би ти се разсърдила, че си нарушила обещанието си. Ти сама го каза — ако бе станало обратното, тя щеше да иска да ни помогне.

— Всъщност не е имала истинско гадже. Не ходеше на срещи с някого или нещо подобно. Но в „Риг“ се появи един тип — представи се като ЗиЗи, но никът му се състоеше само от буквите. ZZ, нали разбирате.

— Ние знаем, че е разговаряла със ZZ в „Риг“, но мислехме, че са били просто приятели, не гаджета.

— Ами те се опитваха да създадат именно такова впечатление. Джен се държеше като същинска параноичка, страхуваше се родителите й да не разберат, защото той е четири години по-голям от нас. Затова ходеше в интернет-кафето до училището, за да разговаря с него по интернет. Така майка й нямаше как да проследи разговорите им. Джен казваше, че наистина страхотно се разбирали. И казваше, че много иска да се видят.

— Споделяла ли е с теб за някакви такива планове?

Клеър поклати глава.

— По едно време престана да говори за него. Винаги, когато я подпитвах, тя променяше темата на разговора. Но все пак си мисля, че може да са се уговаряли за нещо подобно.

— Защо мислиш така?

Тони внимаваше в тона му да не проличи напрежение, въпросът му трябваше да прозвучи възможно най-небрежно.

— Защото в „Риг“ ZZ беше започнал да говори нещо за тайни, и за това, че всички сме имали тайни, които не бихме искали никой да узнае. После двамата с Джен излязоха от общия разговор. Мисля си, че тя искаше да му се скара, задето намеква за това, което става между тях.

Само че не е било така. Джен е била тласната по някакъв начин към срещата, която е била подготвяна толкова време според Клеър. Това вече би могло да обясни защо добре възпитано момиче като Дженифър би се държало толкова неблагоразумно. Очевидно подготовката е била дори още по-отдавнашна и постепенна, отколкото предполагаха. Този убиец не поемаше никакви рискове. За последен път Тони си бе имал работа с убиец, подготвящ така старателно плановете си, когато за първи път работиха заедно с Карол — и цената, която бе платил за тази среща, беше ужасна. Не искаше отново да потъва в онзи мрак. Но ако се налагаше да го направи, за да изправи убиеца на Дженифър Мейдмънт пред правосъдието, преди той да убие отново, той не би се поколебал.

Селището от каравани нямаше никакви шансове да спечели конкурс за красота. Масивните, подобни на кутии каравани, боядисани в пастелни цветове, седяха тежко върху бетонните фундаменти, заобиколени от проскубана трева и макадамови пътечки. Някои от обитателите се бяха опитали да поставят по прозорците сандъчета с цветя и дори да посадят цветя около караваните, но ветровете, нахлуващи откъм залива, ги бяха накарали да се откажат. Ала когато Сам слезе от колата, беше принуден да признае, че гледката беше добро обезщетение за много неща.

Бледите лъчи на слънцето придаваха още по-голяма красота на дългата пясъчна ивица, простряла се почти до хоризонта, където морската вода искреше в края на залива Моркъм. Сам знаеше, че тази красота може да бъде измамно прелъстителна. Десетки хора се бяха удавили тук през годините, защото не са знаели колко бързо и коварно се движи водата при приливи и отливи. Но разбира се, човек не би се замислил за това, гледайки морето оттук.

Сам се упъти към администрацията на селището — къщата, скована от греди, изглеждаше съвсем не на място тук и вероятно би се вписала по-добре в американския Среден запад. Според Стейси Хари Сим бе използвал за последен път кредитната си карта десет дни преди Данута Барнс да бъде обявена за изчезнала. Платил с нея десет паунда за гориво в една бензиностанция, по-нататък по шосето, на две мили от селището „Бейвю Парк“. Сумата била покрита с плащане в брой три седмици по-късно в една от банките в центъра на Брадфийлд. Според Стейси това не било в реда на нещата, защото обикновено Хари Сим покривал разходите си, като пращал чек в офиса на компанията, издаваща кредитните карти. Според Сам това, че тя беше успяла да се добере до такива данни, граничеше с чудо — а вероятно не беше и съвсем законно.