Вал Макдърмид - Скритият пожар

„Чаровни и тактични — такива са си мъжете от Йоркшир“, каза си Карол и последва Франклин покрай групичката детективи. Кевин вървеше до нея. Край пътя земята хлътваше, образувайки плитка канавка, широка не повече от няколко фута. Не беше всъщност истинска канавка, а по-скоро тясна вдлъбнатина в земята, дълга около петнайсет фута. Дълбочината беше достатъчна, за да скрие тялото от погледа на хората в преминаващите коли.

Гледката беше потресаваща. Кал и кръв се бяха спекли по краката и долната част на тялото му. Главата му беше скрита в найлонов чувал, залепен стегнато около шията. Карол имаше чувството, че вижда отново тялото на Даниъл Морисън — само дрехите бяха различни. Въпреки че бяха мръсни и разпокъсани, беше ясно, че са дрехите на Сет. Липсваше само якето, но тъмнозелената спортна блуза и черните джинси бяха достатъчни, за да може Карол да се убеди, че вижда пред себе си сина на Джулия и Кейти.

— Горкото дете — каза тя тихо и тъжно.

— Доколкото разбирам, ще настоявате за съвместна работа — заяви Франклин. В тона му не се долавяше и следа от съчувствие. Това не означаваше, че не го чувства, а по-скоро, че е твърдо решен да не го проявява пред жени и младши офицери.

— Всъщност смятам изцяло да поема случая — каза Карол. — Убиецът е действал по начин, напълно идентичен с убийство, извършено на наша територия по-рано тази седмица. Вероятно вече знаете за него — убито е момче на име Даниъл Морисън.

Франклин се намръщи.

— Това е наша територия, следователно случаят е наш.

— Не оспорвам границите на територията. Но това тук е просто мястото, на което е било изхвърлено тялото. Момчето е отвлечено в Брадфийлд, и най-вероятно е убито пак там. Напълно идентично престъпление е извършено пак в Брадфийлд само преди дни. Няма никакъв смисъл да изпълняваме едни и същи операции по два пъти — Карол се опитваше да се владее. — Всички имаме бюджетни ограничения. Всички сме наясно колко струва разследването на едно убийство. Бих предположила, че ще приемете със задоволство възможността да се отървете от този случай.

— Ние не сме като вас. Не се опитваме при първа възможност да прехвърлим случаите си на друг. Всички сме чували за вас и вашия екип за разследване на особено тежки престъпления в Брадфийлд. По всичко, което научаваме, си личи, че ви интересува единствено славата. По време на бомбения атентат в Брадфийлд сте влезли в пряк конфликт с хората от отдела за борба с тероризма само и само за да ви споменават на първа страница на вестниците. Е, ако този случай гарантира някаква известност, ще ви се наложи да я делите с нас — при това само ако имате късмет.

Франклин се обърна рязко и отиде при хората си. Те сближиха глави и поведоха неразбираем разговор — до Карол и Кевин долиташе само нечленоразделно боботене.

— Добре мина, няма що — отбеляза мрачно Карол. — Напомни ми, че трябва да усъвършенствам дипломатичността си.

— Какво смяташ да предприемеш сега?

— Ти оставаш тук. Останалите скоро ще дойдат. Наблюдавайте отблизо всичко, без да се месите. Опитайте се да установите контакти и предотвратявайте всякакви опити да ни изолират. Аз се връщам, за да поговоря с началника на полицията и да го убедя да уреди този въпрос, за да не прекараме предстоящата седмица в безсмислени спорове за това чий е случаят. — Тя се обърна, погледна отново към Сет и почувства как я обзема отчаяние. — Горките жени. Постарай се ти или Пола да съпровождате местния детектив, който ще съобщи на родителите. Когато съобщението стигне до медиите, те ще бъдат направо обсадени. Ще имат голяма нужда от нашата помощ.

— Ще се погрижа.

Погледът на Карол се зарея над пустошта.

— Трябва да сложим край на това. Трябва да предупредим децата и да спрем този мръсник, преди да го е направил пак — каза тя, а на себе си допълни това, което не можеше и не искаше да каже на глас. „Иска ми се Тони да беше тук.“

Навън беше облачно, всеки момент можеше да завали, но въпреки това Клеър Дарси настоя да излязат навън. Амброуз я беше запознал с Тони, а после ги остави насаме. Тони беше силно впечатлен, когато видя колко внимателно се държеше Амброуз с момичето. Колкото повече опознаваше сержанта, толкова по-симпатичен му ставаше той, но подозираше, че Амброуз не му отговаря със същото, не и след тазсутрешната катастрофа.

Когато излязоха от сградата на училището, Клеър тръгна пред него.

— Можем да повървим покрай игрищата — каза тя. — Там има нещо като беседка, можем да седнем вътре, ако искате.