Вал Макдърмид - Скритият пожар

Амброуз отново откъсна очи от пътя, за да погледне Тони. Този път колата залитна леко, но той овладя волана.

— Но на мен това продължава да ми звучи абсурдно — по тона му личеше, че никак не е склонен да се съгласи с Тони. — Как е възможно да няма сексуален мотив? Не видяхте ли снимките от местопрестъплението? Не видяхте ли какво е направил с нея?

— Разбира се, видях. Но той не е пожелал да прекара известно време насаме с нея, Алвин. Отделил е седмици, за да се сближи с нея, да създаде у Дженифър погрешното впечатление, че в контактите им не се крие никаква опасност. Ако мотивът му беше сексуален, той би я държал при себе си в продължение на дни — жива или мъртва, в зависимост от предпочитанията му. Не би побързал да се отърве от нея в рамките на такъв кратък период от време, какъвто имаме в този случай.

Алвин отправи към Тони поглед, какъвто обикновено отправяше към луди и маниаци.

— Може да се е уплашил от нещо. Може пък реалността да се е оказала по-ужасна от това, което е виждал във фантазиите си. Може просто да му се е приискало да се отърве от всичко това.

Тони беше обмислил и тази възможност, преди да заспи. И я беше отхвърлил почти незабавно.

— Ако случаят беше такъв, не би си правил труда да обезобразява тялото. Просто щеше да я убие и да я изхвърли някъде. Повярвайте ми, това убийство не е свързано с търсене на сексуално удовлетворение.

— Е, защо е извършено тогава? — Алвин замълча непреклонно, мускулите на челюстта му бяха стегнати, долната устна — издадена.

Тони въздъхна.

— Вече казах, че все още не знам причината. На този етап не мога да се добера до нея.

— Значи не можете да кажете каква е подбудата, но знаете каква не е. Бихте ли ми обяснили с какво помага това на нас, докторе?

Тонът на Амброуз пак беше станал остър. Тони разбираше причината. Бяха се надявали, че той ще промени хода на разследването като с магическа пръчица, а засега той бе успял само да им създаде допълнителни проблеми.

— Така поне ще престанете да губите време за ненужни занимания. Като например да разпитвате познатите сексуални престъпници в района. Не е необходимо да търсите такива хора.

— И кога ще бъде готов профилът, който ще ни помогне да разберем какви хора да търсим?

— Скоро. Надявам се още днес, малко по-късно следобед. Разчитам на това, че Клеър ще ми помогне да разбера по-добре Дженифър. Тогава може би ще успея да преценя какъв мотив може да е имал убиецът. Ключът винаги е жертвата, Алвин. В един или друг смисъл.

Детектив Сам Еванс беше доволен, че се е върнал на място, покриващо се с представите му за напълно развита цивилизация. Място, където нямаше проблем да се снабдиш с кафе и сандвич с бекон, където никога не ставаше истински тъмно и винаги имаше къде да се подслониш от дъжда. Към всичко това се добавяше и удоволствието, което изпита, успявайки да стъписа всички на оперативката с потресаващата новина, която им поднесе.

Единственият проблем сега беше развитието, което щеше да предизвика изненадващото откриване на още един труп в езерото. Тук вече се налагаше да се действа много внимателно. Докато чакаше резултатите от лабораторията по съдебна медицина, се налагаше да създава впечатление, че е много зает. Ако Карол Джордан заподозреше, че безделничи, незабавно щеше да го натовари с някаква скучна задача, свързана с активните разследвания. И ако се случеше да не е в офиса, когато пристигнеха съдебномедицинските резултати, някой друг щеше да му измъкне случая изпод носа и да обере лаврите. А това беше нещо, с което Сам никога не би се примирил.

Той извади бележника си и затърси номера на инспектора от полицията на Къмбрия, с когото трябваше да поддържа връзка. Тъкмо се канеше да му се обади, когато мобилният му телефон иззвъня. Номерът му беше непознат.

— Ало? — каза той, без да се представя, верен на принципа си да не дава току-така излишна информация.

— С детектив Еванс ли разговарям? — беше жена, ако се съдеше по гласа — сравнително млада, енергична и самоуверена.

— На телефона.

— Нали вие ми изпратихте онзи зъболекарски картон?

— Точно така.

Още когато Данута Барнс бе изчезнала, от криминалния отдел на полицията бяха изискали картона й от нейния зъболекар, и по предложение на колегите му от Къмбрия Сам го беше изпратил в Северноанглийския университет в Карлайл.

— Добре тогава. Аз съм доктор Уайлд, специалист по съдебномедицинска антропология към университета в Карлайл. Направих оглед на останките, извадени от Уостуотър. Още не съм приключила, но си казах, че няма да възразите срещу нови сведения.