Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Длъжни сме да работим така, като че ли е жив — каза категорично Карол. — Но има нещо, което всички знаем от досегашния си опит. Такъв убиец няма да се ограничи с две жертви. Сам, трябва ли да разбирам, че щом вече си тук, край Уостуотър не се е случило нищо особено?

Сам беше явно доволен, че вниманието на всички се насочи обратно към него.

— Съвсем не. Даже напротив. Но реших, че ще е по-добре да разкажа лично всичко, което се случи. А и всичко, което трябва да предприема от тук нататък, е по-добре да бъде задвижено от тук.

Карол го изгледа строго.

„Рискува да остави впечатлението, че се опитва да подкопае авторитета й, а не знам дори дали го съзнава“. Пола се облегна и зачака да види дали Сам ще съумее да се измъкне от ситуацията.

— Какво се е случило? — в тона на Карол вече нямаше и помен от топлина.

— Имаме резултат, който не може да бъде подложен на съмнение — отвърна той. — Вчера, в късния следобед, водолазите извадиха от Уостуотър увит в найлон вързоп, и то точно на едно от местата, които бе посочила Стейси.

Той замълча и се усмихна лъчезарно на всички.

— Трябва ли да разбирам, че разполагаме с тялото на жертвата? — каза сухо Карол, напомняйки с тона си на всички, че откриването на тялото никога не може да бъде повод за радост.

Най-сетне Сам осъзна, че тонът му е крайно неподходящ. Той промени изражението си и се покашля.

— Опасявам се, че жертвите са повече от една.

— Майка и дъщеря, нали така беше? — попита Карол.

— Да. Действително бяха открити останките на съвсем малко дете. Но… — той просто не устоя — трябваше да направи необходимата драматична пауза.

— Да? — сега вече Карол беше несъмнено ядосана.

— Но това не е всичко. Имаше и трето тяло. Ако предположим, че първите две са Данута Барнс и дъщеря й, значи заедно с тях са потопени останките на още един човек. Вероятно мъж.

Свел виновно рамене, Тони се взираше в обувките си.

— Благодаря, Алвин — измънка той, чувствайки се като идиот, търпян с усилие от околните. — Високо ценя това, че дойдохте и гарантирахте за мен.

По лицето на Амброуз бе изписана смесица от гняв и отвращение.

— Поех риск, убеждавайки инспектора да ви ангажира. А какво излезе сега? Това е история от онези, които стават легенди, но не в положителния смисъл на думата. Изглеждам като последен тъпанар, задето съм предложил да се свържем с вас. От сега нататък колегите ще казват: „Това е Алвин Амброуз, глупакът, наел оня профайлър, когото арестуваха като крадец в собствената му къща“. Благодаря, докторе.

— Аз наистина искрено съжалявам.

— Защо просто не ми разказахте за баща си?

Тони въздъхна.

— Той не е бил мой баща. Всъщност точно в това се крие проблемът.

Най-лоша от всичко беше принудата да дава обяснения на Амброуз. Беше прекарал целия си живот в градене на стени, които да го защитават от света, да му дадат възможност да запази за себе си нещата, които искаше да запази в тайна от всички. А само един порив на безумие се оказа достатъчен, за да рухнат всички тези стени. Каза си, че пациентите му вероятно се чувстват точно така.

Ситуацията беше като извадена от комедия, макар че всъщност нямаше нищо особено смешно. Писъците на брокерката подтикнаха Тони към действие, той скочи по боксерки от леглото и се хвърли към дрехите си. За съжаление те бяха подтикнали към действие и хората, дошли на оглед, които бяха запазили достатъчно присъствие на духа, за да се обадят в полицията и да съобщят, че в къщата е открито външно лице.

Полицаите пристигнаха за удивително кратко време. Тони едва бе успял да се облече, брокерката още беше в истерия, а дошлите за оглед хора бяха с нея отвън, пред вратата, и отказваха да го пуснат да излезе. Той напразно се опитваше да обясни, че има пълното право да пребивава в къщата. Фактът, че разполагаше с ключове, не повлия по някакъв начин на ченгетата. Затова пък обърнаха внимание на разказаното от брокерката — че вчера е огледал къщата в качеството си на вероятен купувач, а сега твърди, че живеел тук. Налагаше се да си признае, че и той би повярвал на нея. На тяхно място веднага би заключил, че лудият в спалнята задължително трябва да бъде задържан в полицейския участък или докато бъде отведен в съответното заведение, или докато обясненията му бъдат потвърдени. Макар вероятно да бяха почти сигурни, че версията му няма да има потвърждение.

Щом пристигнаха в участъка, събитията се развиха много бързо. Едно обаждане до адвоката му и едно до сержант Амброуз разрешиха проблемите. Освободиха го, предупреждавайки го доста рязко следващия път, когато реши да спи в къща, обявена за продажба, да предупреждава агенцията за недвижими имоти. Когато Тони се появи пред участъка, смутен и разкаян, Амброуз вече го чакаше, но лицето му бе изгубило обичайното си дружелюбно изражение.