Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Ако Стейси ръководеше тази работа, скоро никой от нас нямаше да има нито една тайна — отбеляза Сам.

Стейси изглеждаше приятно учудена, очевидно прие думите му като комплимент.

— Камерите със сигурност щяха да функционират по-добре — каза тя. — Що се отнася до другите данни, очевидно трябваше да се започне от РигМароул. Влязох в компютъра на Сет, където намерих много разговори с въпросния Л. На пръв поглед всичко е съвсем безобидно, наподобява напълно на повечето онлайн разговори на подобни теми. Но този човек съвсем подчертано се опитва да се сближи със Сет. Интересно в случая е и това, че профилът му в „Риг“ е изтрит. Заличен е същия следобед, когато Сет е изчезнал. Опасявам се, че това подкрепя предположението на Пола.

— Успя ли да откриеш нещо повече за този JJ? — попита Карол.

— Вчера се обадих в РигМароул. Казаха, че нямат права над данните, въвеждани от отделните посетители в профилите им. Настояват, че нямат и достъп до тях. Казват, че е необходимо да вземем разрешение от прокуратурата, но дори това не гарантирало достъп до данни на техния сървър.

— Копелета — каза Кевин.

— Така че влязох без разрешение.

Карол извърна очи към тавана.

— Ще ми се да можеше да не ми казваш такива неща, Стейси.

— Налага се да го кажа, в противен случай няма да можеш да разграничиш данните, които можем да представим като доказателствен материал от онези, до които теоретично нямаме право на достъп.

Пола си каза, че в думите на Стейси има някаква логика. Жалко, че Карол се безпокоеше толкова от тези неща.

— И какво е това, което ти си открила, а аз теоретично не бива да знам? — попита Карол. Първоначалното й оживление бе започнало да се изпарява.

— Всички лични данни, цитирани от JJ при създаването на профила му, са пълна измама. Нямат никакво реално покритие. Освен това той ползва поп мейл акаунт, през който не може да се стигне до личните му данни. Така че, накратко казано, става дума за фалшива идентичност.

— Още една задънена улица — каза Пола. — Хитър е този мръсник.

— Може да се окаже дори прекалено хитър — каза Стейси. — Има обаче една странна подробност. Нали всички знаете кой е Алан Тюринг? Човекът, който разбива кода „Енигма“, дава основата на съвременните цифрови компютри и извежда теорията за изкуствения интелект?

— И който се самоубива поради позора, че е арестуван по обвинение в хомосексуалност — допълни Пола. — Казвам го за в случай, че сте забравили тази подробност.

Кевин изпъшка.

— Никой от нас не е работил в полицията по онова време, Пола. Та какво за Алан Тюринг, Стейси?

— Има една много прочута негова снимка — на нея е съвсем млад, мисля, че е още студент. Така или иначе, JJ е изрязал главата от снимката, поизчистил е малко кадъра и я е сложил като своя снимка на профила си. Не съм много сигурна какво може да означава това, но не може да е случайно, нали?

„Точно сега ни трябва Тони“, каза си Пола. Всички те бяха способни да правят предположения и да разработват хипотези, но сравненията между тях бяха нещо, което се удаваше по-добре на него.

— Е, какво може да следва от това, че е хомосексуален, така ли? — попита тя.

— Или просто, че е компютърен маниак — каза Сам. — Ти какво би казала, Стейси?

— Ами Тюринг е нещо като герой за всички, които са луди на тема компютри — отвърна тя. — Но може това да е просто опит за подвеждане. Ако се окаже, че си имаме работа с много умен човек.

— Имаме ли някакъв напредък във връзка с Даниъл? — попита Карол. — Знам, че нямаме достъп до ноутбука му, но се чудех дали си успяла да отвориш мейла му.

Стейси доби леко смутен вид.

— Ами докато се ровех зад кулисите в „Риг“, си казах, че може да се възползвам да отворя и мейла на Даниъл.

Карол притвори очи за миг.

— Ясно. И какво откри?

— Събеседникът, който е разговарял насаме с него за въпросното комедийно шоу, се представя с инициалите KK.

— Да му… — каза едва чуто някой.

— А профилът на KK е заличен в деня, когато е изчезнал Даниъл. За този профил е използвал друга снимка на Тюринг, променил е прическата с „фотошоп“, за да не е толкова очебийно, че снимката датира от четирийсетте години. Съжалявам, че трябва да те опровергая, Сам, но според мен практически няма място за съмнение. И в двата случая си имаме работа с едно и също лице.

Лицата на всички придобиха почти еднакви отчаяни изражения.

— Няма особени изгледи Сет да е жив, нали?

Пола беше тази, която облече в думи мислите на целия екип.