Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Какво искате да кажете с това, че не ви е бил баща? — попита Амброуз, когато колата потегли.

— Изобщо не го познавах. Дори името му научих едва когато почина и ми завеща къщата.

Амброуз подсвирна продължително.

— От такова нещо човек наистина може да превърти.

„Особено ако въпросният човек поначало си е превъртял“.

— Да, може да се каже.

— Следователно нашето повикване ви се е сторило като послание от отвъдното да дойдете и да видите действителното положение, така ли е?

— Не бих се изразил точно така. По-скоро го приех като възможност, която не можех да пренебрегна. Съжалявам. Трябваше да ви разкажа всичко това. Но просто не очаквах къщата да има такова въздействие върху мен.

„Мислех си, че ще се озова на чуждо място, недостъпно за мен, недосегаемо“. Вместо това бе изпитал чувството, че се прибира у дома — а тази реакция го смущаваше толкова много, че не му се искаше да й отделя внимание точно сега.

— Така или иначе, инспекторът няма да изпадне във възторг, когато научи какво се е случило. Той и сега е на мнение, че не сте съвсем наред.

— Проницателен човек е този ваш инспектор Патърсън. Но настроението му може да се подобри, когато му кажете, че имам някои предположения във връзка с вашия убиец.

Амброуз откъсна за миг очи от пътя и му хвърли заинтригуван поглед.

— Страхотно. А как подхождате обикновено към тази работа?

Тони се усмихна. Фактът, че Амброуз прояви интерес към профилирането, говореше, че сержантът е решил да приеме извиненията му. А като се има предвид, че за Тони нямаше нищо по-интересно от професията му и начините, по които я практикуваше, несъмнено имаше с какво да задоволи любопитството на Амброуз. Обзет от оживление, той поде незабавно:

— Може да се каже, че подходът ми се състои от две части. Първата почива на нещо като обратна логика — вместо да се движа от причината към следствието, аз тръгвам в обратна посока. Започвам от жертвата. Създавам си представа за личността на убитите, искам да разбера какво в живота им е могло да ги направи привлекателни за хищника. После се съсредоточавам върху това, което им е било отнето. Разбира се, отнет им е животът. Но става дума за определени негови аспекти — индивидуалността им, полът им, властта, с която са разполагали, такива неща. И накрая обмислям това, което е било сторено с тях. Конкретните действия на убиеца и редът, в който ги е изпълнил. Когато съм поел всичко това в съзнанието си, тръгвам назад. Започвам да си задавам въпроси. Ако аз съм убиецът, какво целя с тези убийства? Какво означава за мен стореното? Какво удовлетворение получавам от него? Защо за мен е важно да изпълнявам отделните действия точно в този порядък? После се връщам още по-назад. Търся нещо, което се е случило с мен в миналото, нещо, което придава стойност на извършваните убийства. На този етап вече започвам да придобивам някаква представа от това, което се случва в съзнанието на убиеца.

Ръцете му очертаваха заплетени линии във въздуха, видима илюстрация на сложните пътища на мислите му.

— После започвам да преценявам вероятностите. Що за живот може да води човек с такава предистория? Какви последици е нанесла преживяната травма върху живота му? Какви отношения е способен да поддържа? — Тони разпери ръце, после сви рамене. — Повече от ясно е, че не говорим за точна наука. А пък и всеки случай поражда различни въпроси.

Амброуз въздъхна.

— Звучи увлекателно. Но всъщност аз нямах това предвид. Интересувах се как представяте изготвения профил — на хартия или лично?

— О! — Тони съзнаваше, че отговорът на Амброуз би трябвало да го накара да се почувства неловко, но той не изпитваше нищо подобно. Едно от нещата, за които не завиждаше на хората, съставящи нормалния свят, беше потискащата липса на любопитство. Лично той беше на мнение, че би било редно Амброуз да е доволен, задето има възможност да изслуша обясненията му. Но след като се интересуваше единствено от прозаичната страна на работата му, Тони беше готов да отговори и на такъв въпрос.

— Обикновено написвам текста на лаптопа и го пращам на старшия офицер, който ръководи разследването. Ако има нужда от разяснения, съм готов да обсъдим всички точки, които ви интересуват. Но сега не съм напълно готов с профила. Все още нямам съвсем ясна представа за Дженифър. Наистина имам нужда да си поговоря с най-добрата й приятелка, онази Клеър Еди-коя си.

— Дарси, Клеър Дарси.

— Да, разбира се. Извинете.